Стоян Заимов на гара Мездра

Този изключителен кадър представя много ранна фотография на гара Мездра. Официално снимката не е датирана, но вероятно е от около 1900 год. На нея се вижда първоначалната оригинална постройка на спирка Мездра, преди последващите промени по сградата. Централно на кадъра е заснет Стоян Петров Заимов (1853 – 1932 год.) – роден в Чирпан революционер, обществен деец и книжовник. Той носи званието „апостол“ на III Врачански революционен окръг.

Фотографията е част от архива на Националната библиотека и е заснета от представител на фотографската фамилия Карастоянови.

gara_mezdra

Полицейска вечеринка

Из вестник „Искърски фаръ“, декември 1936 год.

pstrajaЗа първи път досега се даде полицейска вечеринка на 21.XII т. год. Подготовката на вечеринката трая дълго и с усърдие. Салонът бе разкошно декориран. Откриването стана с „Шуми Марица“ и „Химна на Н. В. Царя“, изпълнени от ученическия хор.

След това комендантът с една сбита и хубава по форма и съдържание реч откри вечеринката. Той говори за ролята на полицията в днешно време, като подчерта, че за изпълнение на своя дълг тя е винаги на пост и в тревога, пази реда и спокойствието на населението и държавата. Тая роля много по-добре ще се изпълни при доверие на гражданството към полицията и притичане да я подпомага в критични моменти. В тоя дух сказчика направи апел. Имаше хубаво изпълнени номера – декламации от пол. стражари, а други – хорови, балети и пр., изпълнени от ученици.

Вечеринката бе добре посетена и от прихода е дадена сума на един беден ученик, една част е внесена за фонд паметник на падналите герои, а остатъкът е употребен за нужди на самата полиция.

Инициативата за вечеринката е повече от похвална, а резултатите също добри. Пункт като Мездра, а и държавата ни имат нужда именно от такава просветена и пропита от дълга си полиция.

Вълчин Мишовски

Вълчин Мишовски е майстор – каменоделец и собственик на каменна кариера, родом от с. Горна Кремена. Участва в изпълнението на паметник на Ботевата чета и на загиналите във войните на Милин камък, открит през 1920 год., както и на паметник на загиналите във войните в Горна Кремена. Дарител е за построяването на училище „Тодор Балабанов“.

valchinmishovski

Неведом път

unknown_portrait
Неведом път от чужда къща невидимка
през нечии ръце захвърлил бледа снимка
в нечиста кофа, в която тя да се търкаля
сред смет, където тя намачква се и каля.
Оставена е там на времето и на съдбата
да чака някого да я изтрие от Земята,
и с нея всичко живо сякаш да забрави,
че нявга тез очи ту нежни, ту корави,
са гледали света и с него са се смели.
Ала кои са те? Дали са остарели?
Мълчат, задето друг след тях разказва,
но той пък е решил от тях да се отказва.

Неведом път все пак запази им лицата,
но друго скри – изтри им вече имената;
изтри историята със своите си похвати
и за нас ще ги остави вечно непознати.
Ех, този път, да бе смирен и милостив,
да ни бе разказал тъжен ли или красив
е бил животът на тези българи млади,
видели ли са радости, благо, наслади.
Или времето им било е тъжно и тежко,
и бързо оставили са всичко младежко?
Няма кой да ни каже, освен тази снимка;
един скъсан спомен, тя е негова бримка.

Неведом път от чужди къщи забравими;
лица на някогашните отминали роднини.
Не ги захвърляйте на кофата, ви молим,
че пропаст с тях ще можем да преборим –
те родов извор са, вода в свещени стомни;
заради тях сме тук и няма лошо да ги помним.

Уземните къщи в Дунавска България

Гунчо Ст. Гунчев (1904 г. – 1940 г.) е български географ, академик, антрополог, издател и редактор. Той е доцент по география при Софийския университет. Гунчев е активна личност през студентските си години, като се включва с дейности в няколко студентски дружества. Основател е и редактор на списание „Архив за поселищни проучвания“.

gunchevФиг. 1. Портрет на Гунчо Ст. Гунчев

Проявихме интерес към него, тъй като е автор на изследването „Уземните къщи в Дунавска България“, което обхваща и района на град Мездра и днешната община Мездра.

За повече яснота при четенето на текста по-долу ще внесем следните бележки:
Същинското си изследване за уземните къщи Гунчо Гунчев публикува през 1934 год. в годишник на Софийския университет. Текстът в този пост е резюме, направено през 1941 год. от Петър Г. Пенчев по немския превод към студията на Гунчев и е публикувано в списание „Архив за поселищни проучвания“ (София). По-надолу под израза „в наши дни“ да се разбира втората половина на 1930-те. Всеобхватността на засегнатите в изследването аспекти от изграждането и съществуването на уземните къщи в Северна България прави същинския материал на Гунчев наистина интересен за прочитане. Троглодитна област или село следва да има смисъл на област или село, населявана (населявано) от пещерни, примитивни човеци. Ориняшка епоха е „началната епоха на късния палеолит“.

Материалът е сканиран от Националната библиотека.

Уземните къщи в Дунавска България

Резюме

В първата глава на тази студия авторът показва, че примитивните селски къщи в България, както по отношение на тяхната история на развитие, така и по отношение на тяхното географско разпространение, не са изследвани. Едничкият опит за една обща представа за различните български къщни типове и зоната на тяхното разпространение в зависимост от онези на целия Балкански полуостров е бил направен от Цвиич в „La Peninsule Balkanique“, Париж, 1918 год. Цялото разпределение, направено от Цвиич, дотолкова до колкото се отнася за България, е без всякаква стойност, тъй като самото то не е резултат от научно изследване на място, а е резултат на една чисто кабинетна спекулация, за основата на която са му послужили някои историко-етнографски факти. При пътуванията си авторът е констатирал, че уземните (жилища) къщи, за които има писмени данни за едно време от преди 2000 г., в Дунавската равнина са на път да изчезнат напълно. Това обстоятелство е принудило автора да ускори изследванията си, чиито резултати той е мислил да бъдат обект на една негова бъдеща работа.

Във втората глава той разглежда писмените сведения и частични изследвания върху уземните къщи на Дунавска България. Най-стари сведения има от Страбон (63 год. пр. Хр. – 19 год. сл. Хр.) и от Клавдий Птолемей, които ни осведомяват за тракийското племе „трибали“ (?) (или просто „пещерно тракийско племе“), което е било оседнало към дунавското устие. Славяните са познавали същия тип жилища. Последните са съществували вече през времето на великия цар Симеон, както се заключава от един сборник от закони от онова време.

Други сведения изхождат от най-ново време. За уземните къщи съобщава граф фон Марсильи (началото на 18-ти век), абатът Доминико Систини (края на 18-ти век), както и всички западни пътешественици, които са пропътували Дунавска България между реките Тимок и Янтра от началото на 19-ти век (A.Boue, M. Blanqui, H. Wachenpusen, F. Kanitz, геологът F. Toula, K. Jirecek и др.). В българската научна литература къси и разпокъсани сведения са дали геологът Г. Х. Златарски, археологът В. Добруски и лекарят д-р И. Васанович. Сравнително най-много материали за уземните къщи са публикували етнографът Д. Маринов и архитектът Т. Златев. При своите изучавания последните двама не са обхванали цялата троглодитна област, поради което те не дават нито границите на същата, нито различните варианти от уземни къщи. В чуждестранната литература последните са описани предимно на основание на изброените по-горе автори с изключение на Т. Златев, чиято работа е сравнително нова (1930 год.). Авторът е взел под внимание отделните чужди автори, които са направили изложение според литературни извори: I. M. Smirnov, M. Murko, L. Niederle, A. Haberlant.

В третата глава авторът изяснява въпроса, какво трябва да се разбира под уземна къща, при което дефинира, че под това название трябва да се разбира едно жилище, вкопано в земята, с издигащ се над повърхността на земята покрив. При това той подчертава, че в миналото този вид жилища не са представлявали най-лошия вид къщи, тъй като по-мизерни били жилищата от плетеница, както сам Франц Тула свидетелствува.

В четвъртата глава се разпростира върху различните названия, които са били дадени на уземните къщи. При Дунава във Видинския окръг, по река Огоста, названията са: бордей, бурдей, бордел и бурдел, които, обаче, са познати в цялата троглодитна област. В Ломско се наричат къща узем, уземка и уземника, т.е. къща в земята. В района на Бела Слатина и Орехово те се наричат пръстеница, което ще каже приземна къща. По река Искър и в Плевенския район тези уземни къщи се наричат зимник, което ще каже земно жилище. В областта на Никопол навсякъде съществува името землянка, което има значението на гореизброените имена. Уземните къщи на циганите се наричат куптори. Всички тези названия са продукт на новото време, тъй като в далечното минало, когато всички къщи са били такива, те са се наричали просто къща, понеже друго жилище не е било познато.

oblasti_uzemni kashti.jpgФиг. 2. Областите на уземните къщи в Дунавска България. Мездра и районът на общината са част от преходната област.

В пета глава авторът дава точни данни върху разпространението на тези уземни къщи в Дунавска България, което е дадено и в приложената на края на студията му карта (фиг. 2). Авторът посочва две уземно жилищни области: област, където до средата на 19-ти век почти всички жилища са били от този род, и област, която е била преходна. Първата обхваща според пресмятанията на автора кръгло 7500 клм., а втората – 6000 клм.

По-нататък той накратко споменава първото преброяване на постройките в България, което се е състояло на 1.I.1888 год. Някои резултати от това преброяване той съобщава заедно с преброяването на сградите в 1893 год., което е проведено с по-голяма точност според направените от автора проучвания.

На 1.I.1888 год. съществували в истински уземни къщи 213 селища, които са се числили към 151 общини. Същите са имали 237,579 жители или са представлявали 7,5% от цялото население на тогавашното време (3,154,375 души). Общото число на жилищата в истинската троглодитна област възлиза на 32,104, в което число не са включени къщите на лежащите в тази област пет града. От общото число, 19,529 (60,8%) са били уземни къщи. Най-голям процент се пада на Ореховската област със 75,1%; след това следва Плевенската със 72,6% и Никополската с 67,7%. В цялата област 32 селища били с повече от 40% уземни къщи. По-нататък са разгледани пет от ония градове, които лежат в троглодитната област, тъй като същите са се образували при специфични условия. През турското робство в уземните къщи са живели българите и румъните, докато турците и евреите (такива е имало само в Плевен) са живели във високи къщи. Два от тези пет града до скоро имаха голям процент уземни къщи: Бела Слатина 37% (1888 год.) и 20% (1893 год.) и Орехово 27,8% (1888 год.) и 17,6% (1893 год.).

Към същинската област на уземни къщи, около Видинската област, се намира също и един пръстен, а също и около Дунавската област, който до началото на 19-ти век е притежавал само уземни къщи. Вследствие на политически преобразувания в края на 18-ти и началото на 19-ти век там са станали народностни размествания. Новодошлото население обикновено не е строило вече уземни къщи.

В преходните области процентът на уземните къщи в 1888 год. е бил 6,9%, което ни показва един силно подчертан преход към други типове примитивни селски къщи. Заместването на уземните къщи в Дунавска България е вървяло паралелно с подобряването на общото материално и културно ниво на населението, без върху последното да е упражняван никакъв натиск, какъвто е имало в Румъния.

В шестата глава авторът се е занимал с естествените предпоставки за съществуването на уземните къщи в Дунавска България и с политико-историческите отношения за тяхното запазване до наши дни.

Съществена е естествената причина за произхода и запазването на този жилищен вид, която го е облагоприятствувала върху льоса. Южните граници на последния в общи линии съвпадат с троглодитната област. Втората естествена причина лежи в климатическите условия. Почти цялата област на уземните къщи принадлежи към така наречената от К. Т. Киров „суха и студена Дунавска област“ (преходна степна област), която се отличава със сравнително ограничени валежи – годишно под или около 500 м. м., отличаваща се със студена и сурова зима, тъй като е изложена на студените северни ветрове и има горещо лято. Тези особености на климата правят уземните къщи много пригодни за живеене, тъй като през зимата в тях е топло, а през лятото хладно. Като последна причина може да лежи липсата на гори. Това, обаче, не е главната предпоставка за появяването и запазването на тези жилища, както Иречек възприема – едно схващане, което и много други автори споделят. Тук авторът дава доказателства, от които може да се заключи, че само сравнително малко области са били без гори и са имали един напълно степен характер.

Политико-историческите причини за запазването на уземните къщи до днешно време са съвсем кратко разгледани. Римското строително изкуство не е могло да окаже никакво влияние върху примитивните селски къщи на старите траки. През време на Първото и Второто български царства материалната култура на населението не се е повдигнала толкова много, щото последното да изостави стария начин на живеене. Турското робство в продължение на 500 год. се е проявило в това отношение също извънредно консервативно. След освобождението на България от турско робство (в 1878 год.) с материалното повдигане на тамошното българско население се явява и желанието да си уреждат домове.

В седма глава авторът разглежда първоначалния примитивен тип, развитието и вариантите на уземните къщи. При последните той различава четири варианта: тези от областта на Лом, на Никопол, на Плевен и на дунавската крайбрежна област; така те са означени по области, където се явяват в чиста форма. Процесът на развитието на тези четири варианта е даден в една скица. Най-голям интерес събужда Плевенският вариант, в който процесът на развитие има свое начало от едно общо помещение за човека и животните. В Плевенския район този тип се е запазил до наши дни. През зимата обитателите спят и работят в това помещение върху една широка и пространна земна платформа, наречена брег.
Вън от това съществуват между реките Скът и Искър различни смесени типове. Авторът разглежда главно появата на различните помещения, тяхното предназначение и обзавеждане.

В осмата глава авторът се занимава и с други уземни постройки, при които в троглодитното село не само човешките жилища, а и всички останали за нуждите на общия живот или на отделните притежатели служащи постройки, са също уземни такива. Отделно са разгледани училища, черкви, кръчми и подслони. По-нататък се занимава с оборите „зимници“, в които през зимата (плевенския вариант) човекът работи и спи. Също така са разгледани изби, мазета и винени изби в Северозападна България, свински кочини, хамбарите и т.н. Съвсем общо казано, почти всичко в троглодитната област се намира под знака на вкопаванието.

В деветата глава се занимава с къщата зимник (построена в земята къща) и нейното отношение към уземната къща. Тази къща не е спомената в досега отнасящата се за това литература. Тя има почти квадратна форма в разрез, с едно общо помещение за човека и животните, с бело иззидано огнище, малко издигащи се над повърхността стени и с един плосък, в началото покрит със слама, а сега с цигли или плочи, покрив. Тази къща се е запазила като междинен тип между уземните къщи в Дунавска България и в Добруджа, което показва, че тя се е въвела по-късно в тези области. Обстойното монографично изследване би могло да ни уясни, кой е бил негов носител, както и неговото точно отношение към уземните къщи.

В десетата глава виждаме с какъв един висок тип се заместват уземните къщи. Тези или са съвсем чужди по тип на уземните къщи, или имат същия разрез и същото наименование. Последната категория високи къщи преобладава.

В единадесетата глава авторът разглежда физиономията и живота в това троглодитно село.

В последната, а именно в дванадесетата глава, авторът показва културно-историческото значение на уземните къщи. Той подчертава, че те принадлежат към най-старите жилищни форми на човека, засвидетелствувани още през ориняшката епоха. Те съхраняват в себе си много праисторически строителни елементи. В началото на историческото време уземните къщи представляват в индогерманците преобладаващия жилищен тип. Авторът е на мнение, че едно сравнително изследване на уземните къщи в целия долнодунавски басейн и на южните области от среднодунавския басейн (Югославия) би било от голямо значение, тъй като те са във връзка едни с други.

В Българска Швейцария

ПЪТНИ БЕЛЕЖКИ

Алеко Константинов

Благослови, отче Серапионе!… Но не ти, легендарно страшилище на Рилската обител, а ти, духовний пастирю на Черепишкия манастир, с издутите потури, раздрани от пети до колене и разпрани от коленете до пояса; ти, с разгърдената до пъпа риза, с побелялата от паспал салтамарка, с коси враждебни на гребена и водата, коси, в които восъкът от вощениците се е избърсвал петдесет години и ги е превърнал в една неописуема маса; ти, отче, с калимявка подобна на хармоника и с физиономия на нищо не подобна – благослови! Благослови моя опит да дам поне бледно понятие за величествените природни хубости, които пленяват окото на пътника, изпаднал волею или неволею на Черепишкия манастир…

Волею или неволею?… Да, да, снизходителний читателю, съвършено вярно: вий, въпреки вашето желание, може един ден да се видите пленник на Черепишкия манастир и да седите там и ден, и два, и пет, и десет дена, да, да! Представете си, че вий сте чиновник в българско княжество, граждански или военен, все едно, и вас в интереса на службата ви мятат като непотребен предмет от един край на друг и това го вършат с такава внезапност, щото вий по неволя сте оставили семейството си, да речем в София, а сами заминувате , например, за Видин, за Шумен или за Силистра. Наближава денят на светлото Христово възкресение и възползувани от празниците, вий избирате най-късото разстояние, отивате в Рахово, летите стремглав с колата и през Враца стигате в Мездра, за да не изпуснете трена. С вас заедно на станцията чакат нетърпеливо стотини хора: деца бързат при родителите си, родители при децата си, мъже, разделени от жените си, жени от мъжете си; всички мислено предвкушават сладостта от срещи, прегръдки, целувки, от картините на семейни радости и празнични веселби. И веднага едно зловещо известие като мрачен дух облетява и попарва, и омърлушава всички трепетно ожидающи: трен няма, на 26-й километър брегът се изронил и засипал линията. Ами сега! Сега, ако щеш, троши си главата, а ако си с анархически темперамент, иди строши главите на ония, които са виновници на тия безобразия… Но вий ще кажете: добре, джанъм, щом падналият бряг не е заровил под себе си цял трен с пътници, това още не е кой знае какво нещастие – от Роман тренът ще закара пътниците до мястото на катастрофата, ще минат обвала пешком, а оттам ще ги поемне софийският трен. Да, тъй би било, ако у нашия железопътен управник имаше малко мозък в главата, ако имаше малко по-човешки чувства и състрадание към хорските нещастия; да, тъй би било, ако преждевременните тържества и пиението на шампанско не се считаше за венец на прогреса; да, тъй би било, ако един хлапак не представляваше все и вся в железопътното дело на България, този хлапак, на когото ако всяка капка кръв се превърне в шепа злато, пак няма да изкупи всичките пакости, които е нанесъл на България – и с плана за софийската канализация, и с постройката на скандальозната пернишка линия, която погълна толкова милиона, и с приемането на Виталисовата линия с изгнилите мостове, и най-сетне с престъпното преждевременно почвание на експлоатацията на линията София – Роман, въпреки мотивираното мнение на всичките сериозни инженери в София…

Някаква си англичанка била казала, че искърската линия била строена от поети. Кой знай! Не желае ли тази англичанка да седне в един трен с тези поети и с нашите железопътни управници и след един тридневен дъжд да се поразходи назад-напред между станцията Елисейна и 26-й километър? Аз бих й препоръчал за всеки случай да си приготви завещанието…

svoge

Едно от произшествията, за които говори Алеко Константинов

Господа управници, защо компрометирахте тази чудесна линия? Беше ли чак дотам необходимо да се похвалите на сръбския крал, че сте проломили Стара планина? Най-сетне добре, похвалихте се на краля, ядохте, пихте, тържествувахте – стигаше ви толкова; но защо поехте линията, защо почнахте експлоатацията, когато всичките инженери ви казаха единогласно, че тази линия още не е готова, че е опасна, че могат да се случат големи нещастия? И ето нa, нещастните случки почнаха вече. Обвали станаха вече няколко пъти, няколко пъти се спираше движението, хиляди хора изгубиха вяра в линията и губиха цели дни да чакат по станциите разчистванието на пътя. А това е само началото, чакайте – още какво има да се случва, ако не се свестите и не вземете сериозни мерки! Направете за първо време поне въпиюще необходимото: оставете един локомотив с няколко вагона да може в случай на нужда да циркулира между Мездра и Елисейна, па да не се пресича сношението със София, и нека се постави един телеграфен апарат при Черепишката секция, гдето от ден на ден все повече пътници ще се трупат, нека се избавят тия пътници поне от мрачната неизвестност всред скалите и да знаят кой път да гонят…

Ох, поотлекна ми малко!… А аз бях длъжен, бях задължен да изкажа публично поне частица от оная грозна действителност, която беше накипяла в устата на хиляди пътници и която сам чух да се изрича от устата на стотини неволни арестанти… Не можех да отлагам своя протест на български гражданин и сам пострадавши и да чакам до момента, когато живи ще бъдем погребени заедно с трена – а и нашия трен само един косъм го делеше от такава катастрофа. Ний, всички пътници, арестувани за Великден в Черепишкия манастир, за да отговяваме с козьо сирене, видяхме как се ронеше цял бряг пред очите ни, на 26-й километър, и се отървахме само с един камък, който разтроши стълбите на последния вагон…

cherepishА хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада; по каменаците и сипеите на тези прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите-ярета и дразнят апетита на плавно летящите над скалите орли; към творчеството на природата виждаме вече и делото на човешката ръка: в самото сърце на тези грандиозни скали зее новата незасъхнала рана – тунелът, с красива подковообразна извивка, а сърдитият Искър е обезсилен с разкошния железен на каменни стълпове мост, – и взето всичко, със сгушения и на дъното кацнал манастир заедно, представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни за разходки около българската столица. И скалите на Милкова ливада са красиви, по върховете им има фигури, силуетите на които в светла лунна нощ би представлявали твърде интересно зрелище, но все пак тия скали много губят при сравнението им със скалите на Черепишкия манастир.

Колкото за самия манастир, едва ли е нужно да ви казвам, че е едно мръсно гнездо, в което един порядъчен човек не може да намери място даже да седне.

Нас, неколцина случайни туристи, ни поместиха в най-хубавата и най-наредената стая. Но, боже, каква наредба! При най-голям гняв не бих пожелал и на най-позорния престъпник да сложи главата си върху такава възглавница, с каквато бе украсено моето легло. И това в привилегированата, наредена с железни кревати стая! Можете да си представите след туй какъв изглед имат другите стаи…

Един скромен съвет за бъдещите господа туристи: не разчитайте на храната и нардбата манастирска, вземайте си провизия и всички прибори за трапеза, вземайте си и леки постилки и не се разполагайте на веселба без нужда в манастирската душна ограда, а на откритото лоно на величествената и чиста майка природа.

София, 18 април

На гара Мездра през 1937 год.

Сайтът FORTEPAN е проект на двама унгарци, които са събрали в една уникална колекция хиляди стари фотографии от различни държави. Архивите им съдържат снимки от любители – фотографи, като представят неизвестни кадри от нечии лични събития, пътувания и ежедневие. Целта на авторите на сайта е не просто да събират и обогатяват тази колекция, но и да я популяризират, да я направят леснодостъпна за възможно най-голяма аудитория. Приветстваме това тяхно решение и споделяме желанието им старите фотографски архиви да бъдат достъпни и да достигат до своята публика в днешно време.

За голяма наша радост в архивите им присъстват и две изключителни фотографии от гара Мездра, заснети през 1937 год.

Кликнете върху снимките, за да ги видите в пълния им размер. Страхотни са!

FOTO: FORTEPAN / Indóház

fortepan_32438.jpgFOTO: FORTEPAN / Indóház

fortepan_32439.jpg

Ново на сайта

В пощенската ни кутия пристигна поредната хубава картичка от стара Мездра. Вече сме поместили този изглед в галерията, но е интересно да го видим и в оцветен вариант.

Кадърът е част от серията ръчно оцветявани пощенски картички, печатани още в самото начало на миналия век, голяма част от които вече сме качили на сайта. Като че ли издателят им е искал да покаже Мездра в различна светлина, като едно живо, цветно място, където има какво интересно да се види и случи.

Картичките са издавани много преди в Мездра да излезе от печат първият вестник или информационно издание. В този смисъл те са първото лице на града по света след прокарването на жп линията и започналите процеси на обновление и растеж.

Колко ли ги е оскъпявало ръчното оцветяване? Дали са ги купували предимно чужденци и пътешественици, минавали през Мездра и околностите?

Както и друг път сме изразявали мнение, това трябва да са първите цветни картички от града. Със сигурност знаем за още няколко от серията, така че попълването й продължава :)

mezdraДругите картички от серията:

seriamezdra

Из новинарските хроники

january 1902В материал на вестник „Нов век“ от януари 1902 год. научаваме:

При тукашната станция (с. Мездра) е назначен за полицейски стражар някой си Попов, който според думите на един пътник, бил келнер в Русе и нещо като търговец на жива стока. Този стражар денонощно пиянствува и си позволява да гони жени из трена, под предлог, че били с леко поведение. Този стражар бил доведен из Русе от управителя Черковски. Неговото поведение никак не препоръчва протектора му. Такива екземпляри могат да бъдат келнери, какъвто е бил въпросния, но никак не и пазител на обществената тишина и безопасност в Мездра.