Под това заглавие М. Иванов пише материал във вестник „Стопанска България” през месец юли 1931г. Изданието е дигитализирано от Националната библиотека. Предлагаме ви тук текста на статията. Запазени са оригиналната пунктуация и част от правописа.   

Село Мездра стана известно след прокарването на централната железопътна линия, като най-близка гара на гр.Вратца и голяма част окръга му до 1912 година, когато се пустна в експлоатация железопътната линия Мездра – Лом.

През 1896 година тук бе построена от видния индустриалец, сега покойник, Тодор Балабанов, една от големите и добре обзаведени спиртни фабрики, която дълги години работеше усилено, вследствие голямото търсене на спирт, главно за приготовление на ракия. Както е известно, по онова време лозята в северна България бяха унищожени от филоксерата и населението се принуди да консумира ракия от спирт, добиван от царевица. Кашата, която оставаше, като отпадък при приготовлението на спирта, се използваше за угояването на добитък за износ, главно в Цариград.

След кризата в спиртната индустрия и особено след споразумението на захарните фабрики през 1926 година да използват меласата за приготовлението на спирт в собствената спиртна фабрика на захарната фабрика в Горна Оряховица, наследниците на Тодор Балабанов, приспособиха една част от старите сгради на спиртната фабрика, допълнени с нови сгради, за обзавеждането на една модерна и голяма текстилна памучна фабрика, като запазиха самата спиртна фабрика. След преустановяване работата на спиртната фабрика, сега тя се използва за преработването в спирт на меласата получавана от кооперативната захарна фабрика „Българска захар” в околията на гр. Плевен.

Фабриките са собственост на акц. д-во „Тодор Балабанов” в София, което има основен капитал 15,000,000 лева и което е главният акционер в голямото предприятие „Българска индустрия” за експлоатация на Рило-монастирските иглолистни гори.

Делото на покойния виден български индустриалец Тодор Балабанов е подето от единствения му син Иван Т. Балабанов, който стои не само на чело наследените предприятия, но се стреми и да ги разширява и модернизира. Той е член Соф. т. и. камара, член в управ. съвет на Итало-българската търговска банка и др.