В ония години, края на XIX-ти и началото на XX-ти век, пощенските картички са били в разцвета си. Били са категорична форма на общуване поради липсата на днешните възможности. Значението им за хората е било толкова по-различно. И в това е незаменимият им чар. За своето време те са били както чисто туристически и печатарски продукт, така и средство за разпространяване на събития и истории, досущ като отрязани от вестник новини. С това предимство, че за разлика от много от тогавашните вестници, са предоставяли на своя получател и по някое друго отлично фотографско изображение. И знаейки как човек може да се развълнува днес от гледката на уникална стара снимка, представете си как подобно вълнение вероятно е изпитвал и адресата на картичката при получаването й в онези години.

Много от тогавашните наши сънародници дори са издавали на картички свои лични снимки от семейните албуми. Било то да покажат новата си къща, да споделят разходка в планината с приятели или пък да увековечат важно събитие от родовата им история. Между другото и днес се наблюдава подобна тенденция на създаване на лични пощенски картички поради възможностите на новите модерни домашни фото принтери да извършват печат на лични фотографии с качеството и под формата на пощенски картички. Различието е в заснетите неща, които се изпращат като картички днес.

Една такава стара фотография, имала съдбата да бъде напечатана и разпространявана като картичка, показва пътуване на група възпитаници от Военното на Н.В. училище до гара Елисейна. Годината е 1924, а още една снимка от този ден може да бъде видяна и в сайта Изгубената България.