Денят е 20 февруари 1897 год. Сръбският крал Александър I e от няколко дни в България. Народното събрание в София е гласувало кредит от 100 000 лв. за посрещането и престоя му. Днес кралят участва в официалното откриване на жп линията от София до Роман заедно с княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Построяването на линията е едно от значимите събития за страната през този период.

Френската преса информира своите читатели за новата линия София – Роман с кадър от тържественото й откриване.

За откриването на линията в списание „Светлина“ четем следното:

Преди да се почне церемонията, в Роман се отслужи водосвет и многолетствие за Краля и Княжеския ни дом. Подир това кралят и Т.Ц. Височества застанаха на самата линия. Двете релси бяха съединени с два стълба чрез една трикольорна лента с надпис „Открита от Негово Царско Височество на 20 февруари 1897 год. в присъствието на Негово Величество сръбския крал Александър.“ Тук министърът на обществените сгради и пътищата г-н Маджаров произнесе една хубава реч, като отбележи важното събитие, че линията се отваря в присъствието на владетеля на еднокръвния ни сръбски народ и помоли княза да провъзгласи линията за открита. Н. Ц. Височество, като изказа височайшето си задоволство за грижите и старанията на г-н Маджаров по постройката на тази линия, разряза със златни ножици лентата и обяви линията за открита.

След това Техни Ц. Височества кралят и надошлите гости се върнаха в Мездра. Тук, казва Б. Т. В. – от когото заемаме тези сведения – се даде великолепен банкет на около 400 души. Княгинята бе в средата на трапезата, Кралят от дясно и Князът от лявата страна. На трапезата пред тях имаше три изящни букета от естествени цветя. Князът напи следующата наздравица:

„Ваше Величество! Вашето присъствие на днешното тържество му отдава особен блясък. Честити сме, че ознаменуваме нашето братско сближение с едно дело, което най-добре характеризира културния и економически характер на нашите отношения. Нека нашите противници видят от това, че ний само с труд и полезна работа искаме да си завоеваем и заслужим мястото, което ни подобава. Като благодаря на Ваше Величество за честта, която ни направихте, като се съгласихте да почетете с присъствието си това тържество, и уверен, че в нашите братски отношения ще ни се даде случай да имаме и много подобни праздници вдигам чашата си и пия за здравието, дългоденствието и величието на Ваше Величество. Да живее Негово Величество  Крал Александър! Урра!“ 

Кралят отговори, като парафразира речта на Княза и свърши с тост за царствующия ни Княжески дом и за българския народ. Гръмогласни „урра“ и „живио“ последваха наздравиците. След това височайшите особи позаобиколиха многочислените хорà, които се играеха навън и в 5 и 1/2 часа се качиха на трена обратно за София.