Продължение на текста за Мездра от книгата „Искърски пролом“, изд. „Наука и изкуство“, 1958 год.

А броят на преселниците в Мездра все расте и расте, особено от Врачанско, Ботевградско, Белослатинско, Михайловградско, Оряховско – общо от около 300 различни селища. Ако и да продължаваше да носи името „село“, Мездра по своя външен вид, по стопанската си същност беше същински град. Официално за град тя беше обявена от народната власт.

Мездра – жилищен блок към ДИП „Станке Димитров“

Най-голямо от промишлените предприятия на града е текстилната фабрика ДИП „Станке Димитров“ със стотици работници и с годишна продукция на стойност около сто милиона лева. Фабриката има два цеха – тъкачен и апретурен, в които се преработват преждите на големи държавни текстилни предприятия, например на фабриките „Ернст Телман“ в София и „Асен Халачев“ в Плевен. В предприятието се произвеждат различни видове хасета, сатени, американи, бархети, басми, дюшеклъци и др., предназначени за цялата страна, дори и за чужбина. В съседство с него са изградени жилищни блокове със стотина апартамента за работниците и общежитие за 400 души – младежи и девойки, а също детски дом. Уредени са кухня, баня, библиотека, здравен дом.

Най-лично предприятие на хранително-вкусовата промишленост е спиртната фабрика „Камен Вачков“, в която се произвежда около половината спирт, произвеждан у нас. Основна суровина за това производство е меласата от захарните фабрики в страната, отчасти царевицата и ечемикът. Добиваният спирт се използува предимно за производство на подсладени спиртни напитки и ликьорни вина, за медицински цели, а също за производство на спирт за горене и полиране на мебели, за износ. Част от спирта заедно с получавани от другаде помощни продукти (захар от с. Долна Митрополия, бутилки от София) се преработва в местното промишлено предприятие „Винпром“ в хиляди тонове спиртни напитки: мастика, коняк, ликьор, подсладени ракии (ментовка, малиновка).

В Мездра работи и друго значително предприятие на хранително-вкусовата промишленост – модерната държавна мелница „Христо Смирненски“, която смила дневно до 50 тона пшеница и царевица, доставяни от Врачанския окръг. Друга по-малка мелница смила зърнени храни, докарвани от по-близки села. Тя принадлежи към околийския прокомбинат в гр. Враца. Към него се числят също маслобойна, содо-лимонадена, ремонтна и машинна работилница.

Мездра е важен център на нашата каменоделна промишленост. Тук работи първата каменоделна фабрика у нас – ДП „Червена звезда“. В нея се обработват, превъплатяват се във фини изделия варовици, мрамори, конгломерати и други ценни скали, които се доставят от близки и по-далечни каменни кариери. Така държавните кариери в близките села Царевец, Върбешница и Горна Кремена, известни с дългогодишната си каменоделска традиция, изпращат тук известния „врачански“ млечнобял до кремав варовик; Берковица изпраща своя розов и синкав мрамор; с. Гложене (Тетевенско) – черен мрамор; с. Челюстница (Михайловградско) – червен конгломерат; с. Манастирище (Оряховско) – мушелкалк (хубав черупчест варовик); мрамор иде от Малкотърновско, от Тополовградско, а червен доломит – от с. Сливница. Във фабриката се изработват облицовъчни плочи, колони, капители, корнизи, рамки за прозорци и врати, най-фините каменни орнаменти за монументалните сгради в нашата столица и другаде (Русе, Коларовград, Варна, Пловдив) и за износ (Египет, Сирия и др.).

Друго предприятие за строителни материали е фабриката за керемиди и тухли.

В града работи трудово-производителна кооперация с обущарски, шивашки, тенекеджийски, дърводелски и бръснарски отдел.

През годините на народната власт се завърши строежът на ВЕЦ „Мездра“ на река Искър. Тя, както и по-малката ВЕЦ „Роза“, подхранва местната електроподстанция на главния електропроводен пръстен, който обикаля сърцето на България. ВЕЦ „Мездра (3200 киловата) излъчва електрическо сияние, което пропъди вековния мрак от много села в този край. От нея черпят енергия за промишлен разцвет голям брой заводи и предприятия не само в града, но и в целия Врачански окръг.

А околностите на Мездра крият в недрата си ценни суровини за нови отрасли на промишлеността. Млечнобелите и кремави скали на Искърския пролом предлагат висококачествен варовик за изпичане на вар; сред тях и сред красиво оцветените в червено и сиво пясъчници ще трещят все по-мощно каменоломни машини, за да ломят блокове за строеж.

Селското стопанство в до неотколешното „село“ Мездра е без особено значение, макар че в 1951 г. тук бе основано ТКЗС. То съвсем не задоволява местните нужди, затова големи количества селскостопански продукти се внасят от другаде. Сеят се главно пшеница и царевица. Слабо развито е и животновъдството.

Градът е разположен върху речна тераса по левия бряг на Искър и продължава да се развива там, без да може да стигне до самата река, от която го делят железопътните коловози по линията за Враца – Видин. А град Мездра расте бързо. Това ще наложи изместването на споменатата жп линия, за да може градът да се освободи от нейните окови, да се разпростре по-нашироко и свободно.

В западната част на селището преобладават промишлените предприятия, а в източната част са съсредоточени различните учреждения; там са и най-гъсто населените квартали. С особен темп кипи деловият живот на правоъгълния площад зад гарата, обграден нагъсто от административни учреждения и търговски предприятия. Развитието на общественото и частното жилищно строителство в града се улеснява от наличието на местни строителни материали и подготвени строителни кадри.

Пред Мездра се разкриват още по-нашироко перспективи за стопански и културен разцвет. Тя все по-значимо се превръща в мощен стопански комбинат, съчетал под покрива си пулсиращ град, оживена гара и голямо жп депо, в туптящо промишлено сърце.