Тук сме се спрели накратко върху интересни факти за река Искър, чийто природни дадености и стопанско значение несъмнено са един от факторите за успешното развитие на Мездра като селище. Написаното в основната си част е извадка от пътеводителя „По река Искър“, издаден от „Медицина и физкултура“ в София през 1961 год. с автори М. Георгиев, М. Диков и Ем. Милчев. Град Мездра се е разпрострял амфитеатрално на левия терасиран бряг на река Искър на 219 м надморска височина при нейния изход от старопланинския пролом, където между хълмовете в Искъра се вливат реките Моравешка и Боденска.

Искър е най-дългата наша река и най-старата на Балканския полуостров. От кристално бистрите рилски езера до тихия бял Дунав в продължение на близо 400 км нейните води текат само в пределите на красивата ни родина. Нейната меридионална долина разкрива надълбоко строежа на младо нагънатите планини у нас. Сравнително лесната проходимост на долината е позволила прекарването на удобен железен и шосеен път, които свързват нашата столица с Дунавската равнина и Рила планина.

В дългия път на реката тя ту бързо лъкатуши из проломи, ту проблясва като сребриста лента и забавя течението си в равните полета. От изворите до устието си реката преминава през 4 пролома и 4 полета.

Изворната област на река Искър обхваща високия регион на Рила. Нейното начало са така наречените Искрове – Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. Сливането на тези буйни планински реки в една става малко преди навлизането на Искър в късия Дервишки пролом. Той отделя полетата на Черни Искър и Бели Искър (Говедарското и Белоискърското) от Самоковското поле.

След Софийското поле, където реката значително забавя своето течение, тя навлиза в Искърския пролом при село Курило. Грандиозността, мащабите и красотата на този старопланински пролом го отличават от всички останали проломи у нас. Нещо повече, той се отличава рязко от останалите проломи на река Искър. Затова именно той от четирите е известен под името Искърски.

Старопланинската верига в района на дефилето е разделена на дялове, носещи имената Ржана планина, Голема планина, Софийска планина, Мала планина, Понор, Козница, Врачанска планина. Добре обособеният карстов масив на Врачанската планина я отличава рязко от съседните на нея дялове на Стара планина. Широкото и неориентирано било е осеяно с много валози (затворени понижения) и отделни уединени върхове-твърдици. Между тях се издига и първенецът на Врачанския дял – връх Бегличка могила (1458 м).

В геоложко отношение долината на река Искър обхваща части от 7 различни по произход и развитие тектонски единици. Това са почти всичките морфотектонски области в нашата страна, проследени от юг към север. Редуват се последователно: Тракийско-Македонският масив с Рила планина, Преходната област със Самоковската котловина, Средногорието с планините Плана и Лозенска, Задбалканските котловини със Софийската котловина, Стара планина, Предбалканът и Дунавската равнина. Тяхното простиране от запад към изток е позволило проломяването им от юг към север от реката.

Искър е единствената рилска водна артерия, която не влиза в състава на беломорския воден басейн. Тя не се отправя нито на юг – направо към Бяло море, нито на изток към своята по-голяма посестрима река Марица. Нейните води целеустремено през полета и проломи се отправят към един от най-големите черноморски притоци – река Дунав. Тук неволно изниква въпросът – на какво се дължи това изключение. Защо река Искър е била принудена на такова голямо разстояние да се всича и да преодолява на север от Рила три планински прегради – Средногорската, Старопланинската и Предбалканската? При едно по-внимателно вглеждане дори в една обикновена стенна географска карта на нашата родина не е трудно да се долови продълговатият от юг към север простор на нейния водосборен басейн. Паралелно на него се открояват водосборни басейни с посока на водните артерии било към юг и север, било към изток и запад. Всичко това говори за великото и неповторимо творение на природата, за грандиозния геоложки профил в снагата на Рила, през гънките на Средногорието, Стара планина, Предбалкана и плочестата структура на Дунавската равнина. В течение на милиони години река Искър е била принудена да дълбае твърдата скалиста гръд на планинските прегради. И все пак остава открит въпросът, как е успяла да извърши тя тази огромна скулптурна дейност – да издълбае такава дълга и дълбока в някои райони долина с разнообразни и дивно красиви форми.

Трудно е да си представим мащабните процеси на формиращата се земна повърхност в онова безкрайно далечно време отпреди милиони години. Именно многократни тектонски издигания и затишия, заедно с непрекъснатата проява на външни процеси са създали условия за полициклично развитие на релефа. Това от своя страна е довело до формирането на етажиран релеф, до образуването на многобройни възвишения и заравнености. Вследствие на интензивното тектонско издигане на Рила планина и появилите се ледници, чиято рушителна и акумулационна дейност превръща планинските форми в циркуси, се формират изворните области на Искъра. От тръгването си в издигналата се Рила планина, искърските води са текли все на север. По на север те трябвало да преодоляват след време отново планински прегради, като това е станало главно в ония места, където са се проявили дислокационни тектонски линии. Там ерозионната дейност на река Искър е действала като трион в снагата на планинските бариери. Всичко тогава е ставало в поредици от бавни издигания, затишия, и усилена тектонска дейност, при която планинските прегради са препречвали пътя на искърските води. В тези моменти, спирайки течението на Искър, планинските прегради са спомагали за образуването на големи сладководни езера. Течението на реката е образувало многоликия и вълшебно красив релеф, който наблюдаваме и днес.