Един кратък текст във вестник „Искърски фаръ“ от 1939 год. привлече вниманието ни и го публикуваме тук с някои съкращения. Хареса ни каква надежда има в него. Било е и пак ще бъде.

Прелестите на нашата родна земя са безброй. Тях поетите възпяват, а чужденците им завиждат. А и какво не ражда тая земя? Дали й липсват плодове, грозде, зеленчуци, хлебни растения, розите, алените макове? Всичко е в изобилие под лазурите на нашето небе. Но плодородието тая година няма равно на себе си отдавна. Погледнете люшканите от вятъра златокоси ниви. Народът казва „Хляб се пече“! И ето жътвари надлъж и шир по полето, под знойно юлско слънце прибират това богатство. И не току-тъй е съчетана жътвата със звучната жътварска песен. Това е злато, това е над всичко в икономиката и политиката! Хляб!
И когато хамбарите запращят от жито, тогава и производители и консуматори са добре. Нека бъде благословена земята, която ни дава това плодородие!