Из вестник „Искъръ“, януари 1938 год.

Знае се, че на празника Рождество Христово, или Коледа, преди хиляди години езическите народи празнували рождението на слънцето. Това траяло много векове.
Отпосле християнските народи отъждествили този ден с рождението на Исуса Христа. На този ден, според християнската религия, се родило не небесното слънце, а онова що сплотява душите и сърцата с Божествения огън на любовта и братството между хората.

От дълбока древност, обаче, е останала коледната песен „Ясно слънце и добър юнак“, която макар да е минала през периода на християнството, запазила е своя типичен езически характер. В нея се възпява слънцето като божество, и добрия юнак, необикновен образ на юнак със свръхчовешка сила (Сб. за Нар. Ум., кн. XXII, стр. 120). Слънцето хвали юнака, че има добра коня преходника:

Та прехожда за ден земя,
за ден земя, за нощ небо!
Хайде да се облагаме,
Облагаме, надходваме!

И тръгнали да се надбягват:

Обед би им Дрено поле,
право пладне на планина.

Когато стигнали на планината, слънцето заявява:

– Хвала тебе, добър юнак,
Я си тука се почивам,
се почивам и поспивам.

Това спиране на слънцето, може би, е легнало в народната митология от обстоятелството гдето слънцето, кога се издигне право на зенита, като че спира малко на почивка. Добър юнак се доверил на своя спътник, разтурил се и заспал дълбоко. Слънцето се възползвало от неговото доверие, крадешком тръгнало и стигнало „Икиндия“. Тук народната фантазия придава на коня способността да говори:

– Стани, стани, добър юнак,
отиде ти добра коня,
добра коня, руса глава –
които слънцето, според предварително направеното условие, ще му вземе, ако го надбяга.

Най-после добър юнак се събужда. Уплашен и стреснат за изгубеното време, той почва да плаче, но добра коня го утешава като му дава наставления как да се приготви за предстоящото вихрено надбягване:

– Извади си тънка рида (кърпа)
превържи си черни очи,
да ги ветър не избриша!
Извади си свилен пояс
та си стегни клето сърдце!

Когато всичко това било направено, минутата за тръгване дошла:

Па си турна лява нога,
лява нога в ляв стърмен.
Дор да турне и десния,
той обиде деветдесет,
деветдесет кадилъци (градове)!

И надбягал слънцето. Народната фантазия представя тоя кон с такава свръхестествена сила, щото само докато го възседнат, пребродил деветдесет града. На юнашкия зов, да изнесат чубър вода, да измият коню нодзе:

Не изнесли чубър вода,
но изнесли чубър вино,
та измили коню нодзе.

Чак тогава ясно слънце довтасало. Условието на баса било ако надбяга юнакът, слънцето да му даде сестра си „Ясна зора, ясна звезда“. Затова след състезанието слънцето предлага:

– Ясна зора, ясна звезда,
тебе – жена, мене – сестра.

На което юнакът възразява:

– Защо би ти тая дума,
Ясна зора, ясна звезда,
тебе – сестра, мене – сестра!

Песента съдържа известен морал: за да спечели време, слънцето излъгало юнака да заспи на планината, та да го надбяга. Поуката е, че измамата никога не печели.

А. Ив. Катерински

Пълния текст на песента може да прочетете тук.