Из вестник „Искъръ“, май 1938 год.
Автор: А. И. Катерински

Тия обичаи преминаха вече в историята. Нека ги опишем, защото половината вече са забравени.

Гергьовден се смята един от най-много тачените народни празници. До тоя ден не се ядеше агнешко месо, най-вече от ония, които имат умрели малки деца.

Приготовленията за тоя празник започват още предния ден (5 май). На тоя ден всяка домакиня опича няколко вида хляб. Тоя хляб се шари по горната кора различно и има различни названия. Така една пита особено нашарен хляб се казва Боговица; после имаме Гумно и Кошара, върху кората на която се шари колело с малко топчета, символизиращи кошара с агнета. Приготвят се други две пити хлебове, от които едната се нарича Свинарка и се подарява на селския свинар, а другата Говедарка, подарък за селския говедар. Само оня свинар или говедар има право да получи наречената пита хляб, който е пастир на свинете или говедата от съответното домакинство. Освен тия пити хлябове, опича се още една, пак нашарена, която се нарича Големия хляб. Всички хлябове се носят за кадене в черква, освен Свинарката и Говедарката, които на Гергьовден сутринта се занасят на съответните пастири.

Още докато тестото възижда, при него се слага така наречената Гергьовка. Това е особено тревисто коленчесто растение с жълти дребни цветове, което расте по поляните, по синорите на нивите. Гергьовката се бере сутрин рано, преди слънце. Освен за тестото, от нея всяко домакинство си увива венец, който се окачва пред къщната врата и когато ще се коли Гергьовското агне, окачва се на шията му.

Рано сутринта денят добива тържествен вид. Млади момичета и булки, засмени и щастливи, с мокри от росата поли, някои боси, се завръщат с големи букети Гергьовка в ръцете си и оплетени още на полето венци за агнетата. В селото личи необикновено движение. Всички агнета са отлъчени от майките си, за да ги доят първи път. Разделени овци от агнета блеят в хор и като че придават по-голяма тържественост на големия празник. Тоя хоров блей трае повече от час и замира постепенно, отнесен от овцете, които поемат селското пасбище вън от селото.

По стар народен обичай овцете се задойват на Гергьовден първи път. От малкото, получено на тоя ден, се прави сирене, което в доилка, заедно с печеното агне, се носи при свещеника в черковния двор, за да се прекади.

Гергьовското агне се коли при особена церемония. Привързват се краката на агнето. Слага се на шията му приготвения от по-рано венец, а на главата му се поставя запалена вощеница. Преди да се заколи, слагат за последен път в устата му няколко стръка зелена тревица, а след нея му подават да лизне парченце каменна сол. Тогава мъжът, който държи ножа, навежда главата на агнето над приготвения за кръвта съд, прекръства се и заколва агнето. Кръстят се и другите присъствующи.

Кръвта заедно с другите остатъци от агнето грижливо се събират. Те се смятат свещени, та кучетата не трябва да ги ядат. Събират се в съдове и се закопават в земята или се хвърлят в близката река. Така се постъпва и с кокалите на агнето.

Мила картина представяше черковният двор привечер на Гергьовден. Тук се стичаше цялото село. Всички пременени в хубави народни носии. Биеха на очи премените на младите булки и моми със своите китнати, разноцветни и на големи басти вълненици, запасани на кръста върху бели като сняг ризи. Мъжете носеха гайтанлии потури с навити тъмносини пояси на кръста и джамадани без ръкави. Бялата риза, която се виждаше на гърдите и ръкавите, в контраст черните потури и джамадани, придаваше на тялото особена красота.

Широкият черковен двор, запазен от добитъка с каменна ограда, е обрасъл с чиста зелена трева, върху която на дълги двойни редици селяните слагаха печените агнета, хляба и доилките със сиренето. Когато всичко бива готово, в средата на тая истинска народна трапеза застава свещеникът, прочита молитва и кади с тамян. После, придружен от епитропа, обикаля и събира от всеки домакин порязаници, плешката на агнето и буца прясно сирене.

Забранено е да се яде от агнето преди да се прекади от попа. Като пореди всички присъствуващи и получи определените си части, попът се отдалечава и селяните закусват от агнетата, като се черпят с вино и ракия. Поздравляват се с празника и доволни сред шеги и смях, се завръщат по домовете си.