Единни за Родината

Добавихме в архивите си тези две интересни фотографии, заснети в центъра на Мездра, които можем да датираме към края на 30-те години на XX-ти век.

Събитието на снимките вероятно е полагане на клетва на железничарите в Мездра като членове на единната професионална организация на българските железничари и моряци. На първата снимка се вижда знамето на организацията, върху което е изписано „Единни за Родината“ и е поставена дата 01.08.1934 г. Тази дата се свързва с професионалния празник на железничаря. Още една снимка с полагане на клетва пред знамето, но този път в София, може да бъде видяна тук.

mezdra_zheleznichari mezdra_zheleznichari1

Дарение за читалищата в община Мездра

Уважаеми приятели на „Историческа Мездра“,

Радостни сме да ви информираме, че направихме дарение на читалищата в община Мездра под формата на едногодишни абонаменти за детското списание National Geographic KIDS. Надяваме се така малките читатели на библиотеките в град Мездра и по селата в общината да имат достъп до актуалните броеве на това занимателно издание. Освен с качествените си образователни и познавателни материали, се надяваме  списанието да заинтригува своите читатели и с редовните си конкурси и състезания, в които те ще могат да взимат участие.

За читателите на библиотеката в гр. Мездра сме направили и комбиниран абонамент за списание National Geographic България + National Geographic KIDS. Вярваме, че любознателните сред вас няма да пропускат да четат броевете с всичките им страхотни статии за необятния свят, в който живеем.

Абонаментите ще са активни от месец септември и списанията ще бъдат доставяни във всяко едно от читалищата около 5-то число на месеца.

NationalGeographic

Химн на Мездра

„Химн на Мездра“, публикуван в хумористичния вестник „Щурец“ на 24 септември 1937 год. Негов автор е Иля Йордов.

himnnamezdra
Разтеглена надълго като лента,
окичена със два небостъргача,
ти община централна си в моментa
и шест села като опашка влачиш.

Народа ти – букет от карамфили,
дошъл във теб от всякакви посоки,
от роден край изгонени насила
събра ни ти все отбор екстра стока.

Веднъж през май дори ти беше център
на областта, за час, за два, за три ли:
тогаз Дамян и Кимон, въз момента
с внимание те бяха обградили.

Но то не би – късметът те отмина
и във Вратца спря – напук на видинчани,
но ти живей със мисъл след година
на областта пак центъра да станеш.

Днес твоя вид възторзи все извиква
във всекиго за малко в теб що спира;
добре си, знам, и със музевирлика
и Враца веч достойно конкурираш.

През лятото си имаш два – три плажа,
где слънцето по кожата ни жари,
и имаш ти кола пожарна даже,
но нека Бог ни пази от пожари.

„Стъргалото“ гъмжи от хора вечер,
„чегъртат“ се ергени и момета;
едно е зло, че лампите им пречат
(да може тъй, че нощем да не светят).

Ти пълна си със прелест, чар и проче,
късметът пак криле над теб ще спустне
и нека Бог даде да се проточиш
надлъж поне надолу чак до Брусен.

Животът в теб тече като по масло:
богатите цял ден с пари играят
и твоят вид от ден на ден все растне
и ситите добре са – то се знае.

С кебапчета ти Дупница далдисваш –
открадна й отдавна тая слава
и днес, кога ти химна калъписвам,
изслушай ме какво ти пожелавам:

Върви напред и нека си честита,
та някога град областен да станеш
и Вратца да захлупиш под корито,
пък ако ще да пукнат вси вратчани.

Мездра

В албум за Мездра от 1989 год. четем обзор на случващото се в града и общината. Представяме тук текста в основната му част.

mezdramunicipalityОбщина Мездра заема територия 554 кв. км., с население 30 500 жители. Обединява 28 селища и е от трети функционален тип. Петнадесет от селата са под 500 жители. Районът е полупланински. Преобладават сивите горски почви, подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения. Надморската височина е 270 м. Със своето местонахождение, като селище на брода на река Искър и на важен път, още през 1898 година Мездра е определена за община на съседните села, а на 26.08.1950 година става град.

Всъщност рождената дата на града се губи някъде между II и III век от н.е., когато римляните построяват крепостта „Калето“ и около нея възниква селище. То процъфтявало и растяло като важен стратегически път. Селището е опожарявано и разрушавано, връхлитали са войни, вилнеели са епидемии, но името оставало, животът оцелявал. На проверката на времето тукашните хора се оказали издръжливи, жилави и корави българи.

Балканът криел в пазвите си хайдути, нашепвал легенди и внушавал надежди за по други времена. Из потайни пътеки обикалял Левски и с огнените си слова будел свободата в душите. По същите друми преди това вървял и Софроний Врачански, понесъл на своите плещи теглилата на едно смутно време. В Черепишкия манастир са намирали убежище апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, а при местността „Ритлите“, с кръвта на 12 Ботеви четници, е записан епилогът на Априлското въстание.

През 1887 година в Мездра се построява мост на река Искър и пътят София-Ботевград-Мездра-Враца се изпълва с хора и коли. В 1897 година е открита ж.п. гара и локомотивната свирка събужда амбиции и ентусиазъм, тя определя железничарската съдба на Мездра. Тогава селището дава подслон на търговци, предприемачи и индустриалци, на наемни работници и дребни стокопроизводители – пъстра смесица от страсти и интереси, от напредничави идеи и користни подбуди. Едно напрегнато ежедневие, в което мездренци търсят пулса на прогреса.

В годините на народната власт израснаха нови заводи и предприятия като МЗ „Искър“, ЗТЕ, ЗКЕ, ПОСМ „Ген. Ив. Кинов“, ЗМИ, ПЗ „Леденика“ и др. Петнадесет промишлени предприятия днес изграждат икономиката на Мездренската община. В териториален план производствените мощности се отличават с равномерно разположение на предприятията в общината, като са оформени икономически микрорайони освен в Мездра и в селата Зверино, Елисейна, Моравица, Царевец, Типченица, Лик и др.

На територията на общината се развиват производства, задоволяващи потребности от национален мащаб. Тук се произвеждат сто процента от широките хасета за постелъчно бельо, основна част от цилиндричните зъбни колела за каростроенето, значителна част от градивните елементи за далекосъобщителната техника, плочи от врачански камък за облицоване на сгради, 22 % от хидратната вар, добивана в страната. В Мездра се произвежда 55% от пивото на Михайловградска област. С най-бързи темпове се развива производството на зъбни колела, на градивни елементи за съобщителната техника и висококачествена специална керамика.

telelementsУскореното развитие на промишлеността в общината се дължи на внедряването на постиженията на НТР и технологичното обновление, повишаване на качеството и техническото равнище на предприятията. Реконструират се, разширяват и модернизират МЗ „Искър”, ПЗ „Леденика“ и ПТП „Ст. Димитров“, с което се отговаря на засилващото се потребителско търсене. Утвърждава се Завода за металокерамика като предприятие с безотпадна технология. Напълно се промени обликът на въжената фабрика „Околчица“, обновяват се техническите
съоръжения в предприятията от електронната промишленост – ЗКЕ-Зверино и ЗТЕ-Мездра, изгради се предприятие за центробежно леене в ММП „Г. Димитров“ Елисейна.

kelementsУспешно се развива железопътният транспорт. За едно денонощие през гара Мездра преминават 132 влака. За 1988 година са превозени близо 1 милион пътници и 247 663 т. товари. Общо 2500 железничари от Мездренската община осигуряват редовния график на движението на влаковете и показват висока професионална и технологична дисциплина. Видими са успехите и в областта на строителството – съвременни благоустроени села, модерни и нови жилищни квартали.

Средищното положение на града е благоприятна предпоставка за развитието на търговията. Разширява се търговската мрежа, обновяват се магазините и заведенията за обществено хранене, а с построяването и пускането в експлоатация на новия Хлебозавод ще се реши проблемът за качеството и асортимента на хляба и закуските.

В селското стопанство се утвърждават новите прогресивни форми на земеделие и животновъдство с приложение на акордните принципи. Чрез изградените 427 акордни единици се подобри трудовата и технологичната дисциплина, повиши се заинтересоваността от крайните резултати, ликвидира се уравновиловката при заплащането.

На икономическото развитие съответствуват успехите в образователната система. В общината функционират 28 предучилищни заведения, като 22 от тях се намират в селата. Обхватът на децата надхвърля 97 процента, а 5 и 6-годишните са обхванати напълно.

В общината има две начални училища, 4 основни /1-7 клас/, 8 основни /1-8 клас/, една прогимназия /4-8 клас/, едно пълно ЕСПУ /1-12 клас/, ЕСПУ с преподаване на руски език, СПТУ по МСС, СПТУ по текстил, средношколски общежития, ученическа спортна школа, общинска станция на младите агробиолози.

Създадени са три учебно-професионални комплекса:
– УПК към ЕСПУ с преподаване на руски език „Д. Благоев“- Мездра с изучавани специалности: оператор на металорежещи машини, оператор в хранително-вкусовата промишленост, продавач-консултант, монтьор на електронна техника;
– УПК към СПТУ по МСС с изучавани специалности: монтьор на селскостопанска техника и водач на МПС категория „Т и С“, механизатор-растениевъд;
– УПК към ЕСПУ „Д. Благоев“- Зверино, с изучавана специалност монтаж на електронна техника.

В общината са обособени и шест заводски паралелки, в които работниците повишават образованието си без откъсване от производството. Професиите и специалностите, овладявани в СПТУ и УПК съответствуват на нуждите на общинската икономика от квалифицирани кадри. Общината е в договорни отношения и близки контакти с редица ВУЗ и техникуми, които подготвят нейните специалисти.

В три последователни години общинската образователна система и отделни учебно-възпитателни заведения бяха излъчвани за национални първенци. През 1986 година общината бе национален първенец за високоефективна професионална подготовка на учащите се и трудова реализация на завършващите, а през 1987 година – за високи постижения в осъществяването на всеобщо средно образование. Безспорен успех и признание за постиженията на общинската образователна система е излъчването на общината за комплексен първенец през 1988 година в системата на МНП.

В общината функционират 28 читалища, три профсъюзни домове на културата, 35 библиотеки, 106 колектива на художествената самодейност. В тях навлязоха много млади и интелигентни хора. Успешно се развиват самодейните колективи на ОНЧ „В. Коларов“, Ж.П. възел, ЗКЕ-Зверино, ММП „Г. Димитров“- Елисейна, ЗТЕ, СД „Търговия на дребно“, ПТП „Ст. Димитров“, ЕСПУ „Д. Благоев“ – Мездра, ЕСПУ – Зверино, ЕСПУ „Хр. Ботев“ и ЕСПУ „Кирил и Методий“, които приобщават работническата класа и младото поколение към прекрасното в живота и изкуството и способстват за тяхното естетическо възпитание. Повече от 30 колектива
бяха класирани за областните етапи на ХІІІ републикански фестивал, а представителният танцов състав на ОНЧ „В. Коларов“ – Мездра разнася славата на Мездра и извън пределите на страната.

Успешна е работата по изучаване и съхраняване на автентичния фолклор, по възраждането на народните традиции и обичаи. Традиционни са общинският детски фолклорен празник, зимният фолклорен празник, общинските празнувания на Трифон Зарезан и денят на коня – Тодоровден, парадът на суровачките, изложбите на мартеници, великденски яйца и др.

Традиция е гостуването на професионални културни институти от столицата и областта, от Плевен и Ловеч, Ботевград и Перник, чиито спектакли и концерти се вливат в културния календар на общината.

Връхна точка в цялостния живот на общината е Денят на Мездра – 23 май, който се явява повод за равносметка на всичко постигнато. Той е своеобразен център и на дългогодишните вече празници на културата „Мездра май“. Концерти, спектакли, срещи с писатели и актьори, изложби, фестивали, парад на книгата, рисунки на асфалт, викторини, различни прегледи са все прояви, които имат трайно въздействие и обогатяват душевността на хората, носят радост на малки и големи.

В богатите делници и празници на Мездренския край се изявяват талантливи и щедри хора, трудолюбиви и амбициозни създатели на материални и духовни блага, на своето човешко щастие.

Спомени от едно детство в Мездра

Леонтина Ардити е българска актриса, писателка и режисьор, родена през 1929 год. Тя работи в редица градове в страната, включително в гр. Лом – с драматичния театър и читалището в града. На сайта Centropa могат да бъдат прочетени нейни биографични спомени, записани под формата на интервю, проведено от Патриция Николова през 2003 – 2004 год.

Проявихме интерес към нейната биография, защото г-жа Ардити е живяла през част от детството си в Мездра и в спомените си разказва за тези години. С любезното разрешение на авторите на сайта публикуваме тук извадка от спомените й, в които тя описва какъв е бил детският й живот в Мездра през 30-те години на XX-ти век. В по-голямата си част текстът предава буквално спомените й, а само на някои места сме направили корекции за по-голяма яснота.

Имах много щастливо детство! Аз съм проходила в Долни Дъбник и съм тръгнала на училище в Мездра. И съм била много щастлива, защото съм расла на воденица, то си ми личи – не млъкнах. Баща ми работеше във воденица; майка ми можеше да си гледа по 20 кокошки, щот` те кльоцат там. Значи, месо е имало винаги. Гледаше не знам колко патици. Баща ми винаги правеше по една дупка в земята – за вода за патиците. Майка ми гледаше и две гъски. Тя ги тъпчеше с царевица; между краката си слагаше гъската и я тъпчеше с царевица, не знам дали тоя способ съществува още. На баба ми – майка й, й казваха Придворната. Тя се беше уговорила с един готвач на цар Борис III; царят много обичал ястия от гъски. И готвачът й казал: “Мазалика, ако ти ми носиш по 4 гъски на месец, пари ще направиш”. Никакви пари не направи, но тя всеки месец 4 гъски носеше в двореца и пак така ги тъпчеше, между краката, и те ставаха, за един месец или за два месеца се издуваха. Така съм израсла сред гъски, сред пилци. На каруца се качвах редовно. Отзад каруците в България знаеш, че имат една опашка и там си се возехме. На кон ме качваше един белогвардеец.

2 000 – 3 000 души е била цяла Мездра, гара Мездра. Това е една гара, едно село. И само баща ми беше евреин. И нито веднъж не съм чула да го оскърбят.

На гара Мездра най-голямото тържество на деня беше вечер да хванеш жена си под ръка, детето зад тебе и да отидеш на гарата. Като ще мине софийският влак и спира на гара Мездра. И ние, понеже бяхме сиромаси хора, майка ми взимаше едно парче хляб и ми купуваше едно кебапче от гарата.

Спомням си най-ярко, когато заболях от дифтерит и една нощ ме завряха в един влак да ме доведат в София да ме лекуват. Но аз много се гордеех пред останалите деца в Мездра, които не бяха се качвали на влак, щото аз пътувах на влак.

Парад на войнството в Мездра

Из вестник „Искърски фаръ“, септември 1937 год.

От 25-ти август до 10-ти септември т. год. войсковите части от Бдинската дивизия лагеруваха около Мездра и произвеждаха своите традиционни учения. Това даде възможност не само на мездренци, но на населението от целия Искърски край да бъде в контакт с родната войска и да й се любува. Тоя контакт е особено ценен, защото е явно, че нашето право е такова, когато се осланя и на силата, а тая сила има своите издънки от низините, из недрата на народа. Много вечери трите военни музики се редяха да свирят на площада и това повишаваше народния дух и самочувствие.

Приключвайки своите учения, частите направиха и друго, което за нашия край е събитие и не ще се забрави. На 9-ти септември т. г. вечерта се произведе заря с церемония от всички части. На площада при гарата бе направено павилионче със зеленина, окичено с картечни ленти и картечници. Стройните редици на полковете заеха местата си. Площадът бе богато илюминиран. Направи се обичайната проверка, като се извикаха високо имената на падналите герои от тоя край. Отговаряше се високо кой кога и къде е загинал геройски за отечеството. Това пренесе всички присъствуващи в онова време, когато племето ни при върховно изпитание за идеалите си вършеше само величави подвизи. Отслужи се панихида за тези герои. Сюблимен бе моментът, когато всички паднаха на колене и осветлението изгасна. Като че призованите духове на героите витаеха над нас и полъхваха лицата ни.

Началникът на Врачанския гарнизон г. полковник Мишев произнесе вдъхновено слово към войниците и гражданите за падналите герои. Същата вечер г. г. офицерите дадоха банкет пред бюфета на гарата, като бяха поканени и шефовете на учреждения и председателите на родолюбиви организации.

На 10-ти септември сутринта бе оповестено, че ще се произведе парад. Площадът бе хубаво почистен. В определения час частите с музика, знамена и с бойно снаряжение пристигнаха към площада и заемаха мястото си. На мястото, където преди повече от 2000 години са марширували легионите на Великата Римска империя, сега синовете на героичния български народ искат да заявят и демонстрират високо волята за живот на земята, оросявана с толкова кърви.

mezdraIX1937Всичко е готово. Отслужи се молебен от шест души свещеници во главе свещеник Н. Нинчев от Мездра. Същият произнесе късо слово за значението на днешния ден, което от вси страни предизвика доволство и одобрение, особено от г. г. офицерите.

Говори г. полковник Мишев, чийто патриотични слова се отправяха към сърдцата на войска и цивилно население. Заслужава да се спомене, че в това мило и незабравимо тържество вземаха участие в строй запасните офицери – онези, чийто гърди са окичени с много ордени, а телата нашарени с много рани.

091937_1Запасните офицери в Мездра на парада на 10.IX т. г.

Почва парадът. Кой не би се почувствал горд при тая величествена гледка?

Първи минаха в церемониал запасните воини, които и на побелели глави още знаят що значи дисциплина и да се бие крак. Това бе първата вълна – живата история. Следваха частите, които като една свежа вълна и струя минаваха блестящи и всички получаваха „Отлично“. Блясъкът на ножовете и железните каски в тоя слънчев септемврийски ден символизираха и силата, и правото, и светлите пътища на нацията към бъдещето.

Не само Мездра, но населението от всички околни села се бе стекло да види това събитие, каквото в нашето заселище от 60 години свободен живот не е ставало.

Но имаше и още нещо, което направи тържеството по-мило. Определено бе да се раздадат възпоменателните медали от войните на действуващи и запасни офицери. Това раздаване направи лично началникът на гарнизона г. полк. Мишев. Най-напред по Височайша воля се окичи с тези медали бойното знаме на 35-ти полк, след това действуващите и запасните офицери.

091937_2Началникът на гарнизона г. полковник Мишев окачва възпоменателните медали от войните на бойното знаме на 35-ти полк

9IX1937091937_3Полковник Мишев декорира със същите медали запасните офицери, участвали във войните. Личи моментът, когато декорира председателя Йордан Кръстев.

От името на запасните офицери по случая пред всички войнски чинове и пред хилядното гражданство произнесе патриотично слово председателят Йордан Кръстев. Неговите думи и зов бяха преди всичко към родната войска. Със своя силен глас и свойственото му възторжено говорене, той извика не само умиление и гордост, но и сълзи на очите на много военни и много граждани. Той особено подчерта начина, по който трябва да се тачи паметта на падналите герои и да се зачитат живите такива. Каза смели думи за духа, който има в гърдите си армията и подчерта дебело и високо, че никоя неправда в света не е била вечна и че веригите ще бъдат разрушени от времето. И както, когато завършваше речта си г. полк. Мишев, така и сега, едно громко и нестихващо „Ура“ из хиляди гърла, огласяно от три военни музики, се разнасяше от рид на рид. За това имаше неми свидетели – родната р. Искър и „Вола“ с кръста на него, който от хоризонта с кимане потвърждаваше, че това е пътят за възход. Унинието и поражението водят към нова робия.

091937_4Момент когато председателят на запасните офицери Йордан Кръстев говори на войската и гражданството

10 септември 1937 год. за Мездра е историческа дата.

Нека крепне духът на войската и нацията, за да бъдем онова, което историята ни е предопределила и което трябва да сме. Амин!

Мездра посреща Елин Пелин

Из вестник „Искърски фаръ“, 26 март 1939 год.

Юношесткото туристическо дружество в Мездра бе имало щастливата идея да покани писателя Елин Пелин за юбилейно чествуване в Мездра. Поканили и писателя, който се съгласил лично да присъствува, като видял сърдечността на поканата. На 18.III т. г. след обед пристигна юбилярът Елин Пелин, придружен от неразделните си приятели проф. Ал. Балабанов, карикатуриста Райко Алексиев и обл. директор Ц. Каракунев. Посрещането стана с музика. На площада зад гарата бяха строени ученици и ученички в народни носии. Поднесе вдъхновено приветствено слово учителят Ант. Петков.

valentinazaharievaЕдна от посрещачките на Елин Пелин в национална носия (Валентина Захариева – ученичка от гимназията в Мездра)

Вечерта в бюфета на гарата от туристическото дружество бе даден банкет с около 70 куверта, гдето бе поканен и присъствуваше елитът на Мездра. Пръв произнесе вдъхновен тост Д. Апостолов, подпредседател на дружеството, който очерта делото на писателя, ролята на младежта и специално на тая в Мездра. След това говори кметът и вдигна тост за гостите и юбиляра. Отговори сърдечно и трогателно писателят Елин Пелин и благодари за честта, а след него говориха проф. Балабанов, Р. Алексиев и обл. директор Каракунев. Всички казаха възторжени думи за Мездра и нейния напредък. Особено духовит бе Р. Алексиев, който сравни Мездра с това, което е била тя преди 30 години през неговото учителствуване в тоя край. Всички възхвалиха Мездра и нейния градски дух и пожелаха тя да расте и хубавее.

След това в училищния салон се даде Елин–Пелинова вечер. Откри се с хор с националния и на Царя химни. Председателят на дружеството Д. Алексиев каза хубави думи по уреждане тържеството и благодари на всички. Учителят Н. Григоров чете беседа за творчеството на Елин Пелин.

Поднесоха приветствия и букети на юбиляра г-ца З. Кушева, училищен инспектор Л. Велев и ученичката В. Кирова от Мездренската прогимназия. Поднесе се приветствие и от читалището.

След това се изпълниха много декламации, песни и рецитации, Елин–Пелинови произведения. Особено добре бе изпълнена сцената „Пъдарят“ от младежи в национални носии.

Писателят – юбиляр бе многократно акламиран. Той благодари особено много за сърдечността, с която бе пропито това тържество.

След това продължи весела част до късно след полунощ.

Длъжни сме да изкажем още веднъж публично доволството от похвалната инициатива на Мездренската младеж, която устрои това тържество и да благодарим на гостите и писателя за голямата чест, която направиха на Мездра, и за хубавите думи, казани за нея.

Ново на сайта

В пощенската ни кутия пристигна поредната хубава картичка от стара Мездра. Вече сме поместили този изглед в галерията, но е интересно да го видим и в оцветен вариант.

Кадърът е част от серията ръчно оцветявани пощенски картички, печатани още в самото начало на миналия век, голяма част от които вече сме качили на сайта. Като че ли издателят им е искал да покаже Мездра в различна светлина, като едно живо, цветно място, където има какво интересно да се види и случи.

Картичките са издавани много преди в Мездра да излезе от печат първият вестник или информационно издание. В този смисъл те са първото лице на града по света след прокарването на жп линията и започналите процеси на обновление и растеж.

Колко ли ги е оскъпявало ръчното оцветяване? Дали са ги купували предимно чужденци и пътешественици, минавали през Мездра и околностите?

Както и друг път сме изразявали мнение, това трябва да са първите цветни картички от града. Със сигурност знаем за още няколко от серията, така че попълването й продължава :)

mezdraДругите картички от серията:

seriamezdra

Ново на сайта

В галерия „Град Мездра“ добавихме тази интересна фотография, заснета през септември 1937 год. и показваща ул. „Христо Ботев“ пред гарата. Днес на това място са площадът и хотел „Родина“.

mezdraIX1937Снимката предоставя редица интересни детайли за разглеждане и затова тук поместваме няколко увеличени участъка от общия кадър.

part1part2part3part4part5part6

Мездра – част II

Продължение на текста за Мездра от книгата „Искърски пролом“, изд. „Наука и изкуство“, 1958 год.

А броят на преселниците в Мездра все расте и расте, особено от Врачанско, Ботевградско, Белослатинско, Михайловградско, Оряховско – общо от около 300 различни селища. Ако и да продължаваше да носи името „село“, Мездра по своя външен вид, по стопанската си същност беше същински град. Официално за град тя беше обявена от народната власт.

dipsdblokМездра – жилищен блок към ДИП „Станке Димитров“

Най-голямо от промишлените предприятия на града е текстилната фабрика ДИП „Станке Димитров“ със стотици работници и с годишна продукция на стойност около сто милиона лева. Фабриката има два цеха – тъкачен и апретурен, в които се преработват преждите на големи държавни текстилни предприятия, например на фабриките „Ернст Телман“ в София и „Асен Халачев“ в Плевен. В предприятието се произвеждат различни видове хасета, сатени, американи, бархети, басми, дюшеклъци и др., предназначени за цялата страна, дори и за чужбина. В съседство с него са изградени жилищни блокове със стотина апартамента за работниците и общежитие за 400 души – младежи и девойки, а също детски дом. Уредени са кухня, баня, библиотека, здравен дом.

Най-лично предприятие на хранително-вкусовата промишленост е спиртната фабрика „Камен Вачков“, в която се произвежда около половината спирт, произвеждан у нас. Основна суровина за това производство е меласата от захарните фабрики в страната, отчасти царевицата и ечемикът. Добиваният спирт се използува предимно за производство на подсладени спиртни напитки и ликьорни вина, за медицински цели, а също за производство на спирт за горене и полиране на мебели, за износ. Част от спирта заедно с получавани от другаде помощни продукти (захар от с. Долна Митрополия, бутилки от София) се преработва в местното промишлено предприятие „Винпром“ в хиляди тонове спиртни напитки: мастика, коняк, ликьор, подсладени ракии (ментовка, малиновка).

В Мездра работи и друго значително предприятие на хранително-вкусовата промишленост – модерната държавна мелница „Христо Смирненски“, която смила дневно до 50 тона пшеница и царевица, доставяни от Врачанския окръг. Друга по-малка мелница смила зърнени храни, докарвани от по-близки села. Тя принадлежи към околийския прокомбинат в гр. Враца. Към него се числят също маслобойна, содо-лимонадена, ремонтна и машинна работилница.

Мездра е важен център на нашата каменоделна промишленост. Тук работи първата каменоделна фабрика у нас – ДП „Червена звезда“. В нея се обработват, превъплатяват се във фини изделия варовици, мрамори, конгломерати и други ценни скали, които се доставят от близки и по-далечни каменни кариери. Така държавните кариери в близките села Царевец, Върбешница и Горна Кремена, известни с дългогодишната си каменоделска традиция, изпращат тук известния „врачански“ млечнобял до кремав варовик; Берковица изпраща своя розов и синкав мрамор; с. Гложене (Тетевенско) – черен мрамор; с. Челюстница (Михайловградско) – червен конгломерат; с. Манастирище (Оряховско) – мушелкалк (хубав черупчест варовик); мрамор иде от Малкотърновско, от Тополовградско, а червен доломит – от с. Сливница. Във фабриката се изработват облицовъчни плочи, колони, капители, корнизи, рамки за прозорци и врати, най-фините каменни орнаменти за монументалните сгради в нашата столица и другаде (Русе, Коларовград, Варна, Пловдив) и за износ (Египет, Сирия и др.).

Друго предприятие за строителни материали е фабриката за керемиди и тухли.

В града работи трудово-производителна кооперация с обущарски, шивашки, тенекеджийски, дърводелски и бръснарски отдел.

През годините на народната власт се завърши строежът на ВЕЦ „Мездра“ на река Искър. Тя, както и по-малката ВЕЦ „Роза“, подхранва местната електроподстанция на главния електропроводен пръстен, който обикаля сърцето на България. ВЕЦ „Мездра (3200 киловата) излъчва електрическо сияние, което пропъди вековния мрак от много села в този край. От нея черпят енергия за промишлен разцвет голям брой заводи и предприятия не само в града, но и в целия Врачански окръг.

А околностите на Мездра крият в недрата си ценни суровини за нови отрасли на промишлеността. Млечнобелите и кремави скали на Искърския пролом предлагат висококачествен варовик за изпичане на вар; сред тях и сред красиво оцветените в червено и сиво пясъчници ще трещят все по-мощно каменоломни машини, за да ломят блокове за строеж.

Селското стопанство в до неотколешното „село“ Мездра е без особено значение, макар че в 1951 г. тук бе основано ТКЗС. То съвсем не задоволява местните нужди, затова големи количества селскостопански продукти се внасят от другаде. Сеят се главно пшеница и царевица. Слабо развито е и животновъдството.

Градът е разположен върху речна тераса по левия бряг на Искър и продължава да се развива там, без да може да стигне до самата река, от която го делят железопътните коловози по линията за Враца – Видин. А град Мездра расте бързо. Това ще наложи изместването на споменатата жп линия, за да може градът да се освободи от нейните окови, да се разпростре по-нашироко и свободно.

В западната част на селището преобладават промишлените предприятия, а в източната част са съсредоточени различните учреждения; там са и най-гъсто населените квартали. С особен темп кипи деловият живот на правоъгълния площад зад гарата, обграден нагъсто от административни учреждения и търговски предприятия. Развитието на общественото и частното жилищно строителство в града се улеснява от наличието на местни строителни материали и подготвени строителни кадри.

Пред Мездра се разкриват още по-нашироко перспективи за стопански и културен разцвет. Тя все по-значимо се превръща в мощен стопански комбинат, съчетал под покрива си пулсиращ град, оживена гара и голямо жп депо, в туптящо промишлено сърце.