По материал от вестник „Искърски фаръ“, 1936 год.

През 30-те години на XX-ти век се провеждат редица педагогически конференции с участието на учителите от Мездренската учебна околия. В последния ден на една от тях, проведена между 27-ми и 29-ти ноември 1936 год. в Мездра, участниците празнуват юбилей на околийския училищен инспектор Йордан Кръстев.

Юбилярът е поздравен за своята 30-годишна народо-просветна дейност от местни и външни на Мездра културни организации и лица, между които Н. Пр. протосингела на Врачанската Митрополия Йеромонах Николай, представителят на Врачанското областно управление г. Сараджов, Областният училищен инспектор г. Радушев и др.

Почитателите на юбиляра изтъкват заслугите му като просветен деец, журналист, публицист, читалищен деец и кооператор. Йордан Кръстев работи в следните културни и икономически организации:

1. Дружество на запасните офицери – председател; бил член в централното управление няколко години;
2. Врачанско епархийско братство – член;
3. Читалище „Просвета“ – председател;
4. Потребителна кооперация в родното му село Типченица – основателен член;
5. Кооперация „Искърски плод“ – председател;
6. Комитет „Дом – паметник“ – председател;
7. Комитет за построяване на училище „Тодор Балабанов“ – член и касиер;
8. Организация на провинциалните журналисти (Варна) – председател.

Кръстев е и създател и редактор на вестник „Искърски фаръ“. Ангел Катерински отбелязва: „малко са днешните общественици в България с такава обширна и разнообразна народополезна дейност!“.

Заедно с топлите и многобройни поздрави, Йордан Кръстев получава редица подаръци, сред които личат светата библия от Врачанската Митрополия, картина „Христос като пастир“ от Врачанското епархийско братство и Мездренското такова, писалищно бюро от просветното дружество, комплект мастилница от учителската колегия в с. Кунино от чер мрамор, изработен от учениците в каменоделното училище в Кунино, часовник – будилник от учителите в гр. Враца, сребърен джобен часовник „Лонжин“ от с. Типченица.

Получени са и множество телеграми и адреси от разни корпорации и лица от всички краища на страната. Тоя ден е ден на просветата и духовната култура в Искърския край.

По информация от Уикипедия, през 1944 год. Йордан Кръстев е затворен като „враг на народа“ във врачанския затвор, тъй като по-рано е посрещал цар Борис III с хляб и сол, когато влакът минава през Мездра.

Вълчин Мишовски е майстор – каменоделец и собственик на каменна кариера, родом от с. Горна Кремена. Участва в изпълнението на паметник на Ботевата чета и на загиналите във войните на Милин камък, открит през 1920 год., както и на паметник на загиналите във войните в Горна Кремена. Дарител е за построяването на училище „Тодор Балабанов“.

В албум от 1928 год. намираме кратка, но съдържателна биографична и професионална справка за предприемача Янко Тасев. През 1904 год. той открива цигларна фабрика в Мездра.

Неведом път от чужда къща невидимка
през нечии ръце захвърлил бледа снимка
в нечиста кофа, в която тя да се търкаля
сред смет, където тя намачква се и каля.
Оставена е там на времето и на съдбата
да чака някого да я изтрие от Земята,
и с нея всичко живо сякаш да забрави,
че нявга тез очи ту нежни, ту корави,
са гледали света и с него са се смели.
Ала кои са те? Дали са остарели?
Мълчат, задето друг след тях разказва,
но той пък е решил от тях да се отказва.

Неведом път все пак запази им лицата,
но друго скри – изтри им вече имената;
изтри историята със своите си похвати
и за нас ще ги остави вечно непознати.
Ех, този път, да бе смирен и милостив,
да ни бе разказал тъжен ли или красив
е бил животът на тези българи млади,
видели ли са радости, благо, наслади.
Или времето им било е тъжно и тежко,
и бързо оставили са всичко младежко?
Няма кой да ни каже, освен тази снимка;
един скъсан спомен, тя е негова бримка.

Неведом път от чужди къщи забравими;
лица на някогашните отминали роднини.
Не ги захвърляйте на кофата, ви молим,
че пропаст с тях ще можем да преборим –
те родов извор са, вода в свещени стомни;
заради тях сме тук и няма лошо да ги помним.

Уили (Вилхелм) Моралт (Willy Moralt) е германски художник, живял в периода 1884 – 1947 год. Роден в семейство на музиканти и художници, той от малък проявява талант за рисуване и е изпратен от баща си да учи в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Като утвърждаващ се художник Моралт рисува предимно пейзажи, заслуга за което имат многобройните му пътувания до най-различни кътчета на Земята.

Около 1907 год. Уили Моралт става илюстратор към приключенските книги и новели на Карл Май, които отразяват художествено неговите пътувания и посетени места. Една от сериите книги на Карл Май се нарича „Преследване в Ориента” (оригинално заглавие на англ. – Orient cycle). Част от тази серия е книга със заглавие „През дебрите на Балкана”. Преполагаме, че именно тук е намерила място картината на Моралт, изобразяваща Ритлите в Искърския пролом (на английски език заглавието на книгата е In the Gorges of the Balkans; gorge в буквален превод означава дефиле – Из дефилетата на Балканите).

Интересно е кога точно Моралт е посетил тази част на България. Тъй като в картината си е показал и преминаващ през Ритлите влак, то това вероятно е станало в десетилетието между 1897 год., когато е открита железницата през дефилето, и 1907 год., когато включва илюстрациите си в книгите на Карл Май. В биографиите на Моралт, които успяхме да намерим, не се споменават точни периоди на неговите пътувания из Балканите и България в частност.

В страната ни Уили Моралт рисува също и места като Пловдив, Рилския манастир, Дунавското крайбрежие. Вече знаем, че преминавайки през района на Мездра и Искърското дефиле, той го е видял по един чудесен начин, пресъздавайки го толкова колоритно и живописно в своята картина.

Пощенската картичка, от която се запознахме с Моралт, представлява репродукция на картината му с Ритлите. Печатана е в Германия по времето на Първата световна война и е разпространявана вероятно с пропагандни цели (на гърба на картичката има портрет на немски военен), а в същото време и с благотворителност за целите на Червения кръст и неговите подразделения в българските територии.

Тук ще стане дума за един от благодетелите на Мездра – български търговец и индустриалец, който е пример за инициативността и благородството, с което тогавашните предприемачи са осъществявали размаха на своята търговска дейност и са харчили не малка част от спечелените капитали за общественополезни дейности и дарения. Публикуваният тук текст е извадка от списание „Светлина“ от брой в 1912 год., издаден непосредствено след смъртта на Балабанов. Изданието е сканирано от Националната библиотека.

Тодор Балабанов е роден в град Враца в 1847 год., син на Ив. Балабанов, търговец, без да получи нужното образование, него го настанява баща му за чирак при врачанския търговец Янаки Чохаджиев. След няколко години чиракуване младият Тодор стъпва в самостоятелна търговия в сдружение с един тамошен турски търговец. Това сдружаване е имало чисто патриотическа подкладка. Младият Тодор бил участник в революционерния комитет на Васил Левски и, за да прикрие това участие, той скроил да има за търговски съдружник турчин.

След няколко години съдружие с турчина, той става самостоятелен търговец и почва да върши крупна износна търговия в странство. Неговата деятелност и честност са спечелили доверието на вътрешния и външен търговски свят, а това е помогнало да разшири в по-големи размери своята търговия.

В 1876 год. той е издаден и арестуван като революционер, съден е бил във Видин, отведен и арестуван в Пловдив; оттам той сполучва да избяга към Триест и Виена, от дето се завръща в освободеното си отечество, дето до 1885 год. продължава търговията си във Враца. В 1885 год. се заселва в София и се предава изцяло на търговия, индустрия и предприемачество. В 1894 год. в съдружие с Атанас Каракашев той първи основа спиртната фабрика в Мездра, която и сега работи с успех. Като предприемач той сам, със свои средства и риск построи железно-пътната линия София – Радомир. Решил бе да извърши едно още по-смело предприятие: той взе участие и върху него остана първият търг за постройката на железно-пътната линия София – Роман. Но търгът не се утвърди върху него и остана при втория търг това предприятие върху Хаджиенова. През 1902 год. върху него остана търга за експлоатацията дървения материал от Рилските гори и днес повече от 1200 души намират прехрана в това крупно предприятие.

Тодор Балабанов е бил депутат във Великото Народно Събрание и два пъти в Обикновеното Народно Събрание. Той е бил щедър и подпомагал не само революционното освободително дело, но и след освобождението неговото сърце винаги е било отзивчиво на благотворителни и народополезни дела. През 1890 год. той е подарил едно място от 3 хиляди квадр. метра в София, близо до Докторския паметник, за постройка на черква. Като търговец, той е принел грамадни услуги на България с изнамирването много чужди пазари за износа на нашите произведения.

Тодор Балабанов е ковач на своята съдба. Със своето трудолюбие и честност, той показва на всички наши младежи, че щастието и сполуката зависят не от външни обстоятелства, а от самите нас. Горещ ратник за икономическото повдигане на страната, той взе най-живо участие в основаването на съюза на българските индустриалци, на който той остана от основаването му и до днес негов председател. Съюзната организация беше едно обичано от него дело, на което служеше с цялата си душа, с рядка любов и преданност. В заседанието на съюза, неговото участие оставяше дълбоки бразди, той вливаше в тях живот, сила, директива и практична деятелност. Грамадни са неговите заслуги към Съюза и неговата памет ще бъде вечно запазена от признателната нему индустриална организация.

Покойният беше и отличен възпитател на нашата младеж в търговската и промишлена кариери. Цяла плеяда негови ученици на живата деятелност, добили солидна подготовка при него, са днес примери по честност и трудолюбие български търговци, предприемачи и индустриалци.

Тодор Балабанов – това е името на един талантлив, със стара българска честност, трудолюбие и предприемчивост български великан; това е патриархът на новия ни търговско-промишлен свят, ето защо неговата неочаквана смърт остави една голяма празнота в редовете на и тъй малцината още у нас работници в търговско-промишлената област. Тодор Балабанов бе една крупна личност, един мощен и с несъкрушима енергия работник, който създаде епоха в краткия живот на съвременната наша търговия и промишленост.