Из вестник „Искърски фаръ“, април 1937 год.

Преди години се строеше новата училищна сграда в Мездра, която сега всички харесват и която пред очите на външните хора ни издига. Рядко са такива сгради по архитектура, а особено по вътрешна уредба.

Мнозина от по-старите забравиха непреодолимите трудности, а по-младите ги и не знаят, които трябваше да се преодоляват. По онова време с пари да се строеше, беше героизъм, а де се строи без средства, както правехме ние, това бе не подвиг, а авантюризъм. Строителният комитет, обаче, си бе дал клетва, че не ще се спре пред нищо за достигане крайната цел – да се довърши сградата. Член бях на комитета през всичкото време, а последните години, когато се привършваше строежът, и касиер, не на парите, защото такива нямаше, а за да подписвам с някои от другите членове на комитета частни полици, за да не се спира работата. За нас тогава морето бе до колене, всичко бе на шега и позволено, щом не пречи на работата. Училището е дело на целия комитет, двама членове вече са покойници, и на гражданството, което даваше жертви мимо силите си.

Тук, обаче, искам да спра вниманието на няколко прояви на нашата общественост, които са характерни и поучителни:

1. Преди строежа още комитетът купи една помпа за вода, за да се улесни строежа. Поставена бе в двора на училището и свърши работа десеторно на стойността си. Тая помпа бяхме купили с полица. Сумата се олихви и нарастна. От нас, подписал бях и аз, сумата се събираше от съдия изпълнител. Как се успя да се изплати, живите свидетели знаят. Това бе първа награда.

2. Една Мездренска фирма достави всички стъкла за училището (не помня колко каси) и ги бе предала на касиера (мен) като представител на комитета. Тая фирма после води дело, не срещу комитета, а лично срещу мен за цялата сума. Даде Бог после пари и сметката се уреди. Споменът за това дело е втората награда. Моите деца в това училище не са учили, а учат и сега на тези, които ме съдиха.

3. Всичката тишлерия, врати и прозорци, беше доставена от фабрика „Дъб“ – Враца. Доставката бе над 400,000 лева. Мъчно се плащаше. Заведе фирмата дело срещу мен, Хр. Георгиев и покойния кмет Ив. Мишев за 103,000 лева в Окръжния съд. Натоварени бяхме с 5,000 лева съдебни разноски. С течение на години и с много лихви едвам се уреди тая сметка. Ето третата награда.

4. Комитетът, за економия на общината, бе натоварил своя член Хр. Георгиев да бъде формален предприемач. За гаранционно удостоверение неколцина подписахме (и аз) запис в популярната банка. Докато да се освободи гаранцията, банката търсеше 9-10 хиляди лева от лихви и съдебни разноски, и чрез съдия-изпълнител бяхме поканени да внесем сумата. Неколцина години бяхме под тормоз с тая сметка. Научихме, че управителното тяло на популярната банка наскоро са решили да опрости тая сума. Дължим им благодарност. Но все пак, споменът за всичко това е четвърта награда.

5. Комитетът навремето спазари чрез мен и Хр. Георгиев от Г. Антонов от Върбешница каменните стъпала и парапети за училището от долния за горния етаж. Остана неиздължена сумата от 26 – 27 хиляди лева. Това бе 1929 година. Ако сметката се олихвяваше, щеше да наближи 50 хиляди лева. През 1936 год., с голям натиск от някои граждани и тогавашния кмет, Георги Антонов се съгласява да му се броят само 16,000 лв. и тая сума бе вписана в общинския бюджетопроект. При промяната в общината общинският съвет решава да се зачеркне тая сума и утвърждението е без нея. Да се разсъждава е излишно.

Този, който има да взема сумата от 8 – 9 години, е в правото да я търси. По досегашната логика той трябва да съди мен и Хр. Георгиев. Правото е на негова страна. Това ще е петата, а не зная дали ще е последна, награда за подпомагане издигането на тоя монументален храм на просветата.

Нито се оплакваме, нито обвиняваме. Искаме по случая да направим едно посвещение на тези няколко редове на онези, които занапред ще вършат безкористно обществени работи.

Автор: Йордан Кръстев