Из вестник „Търговия, промишленост и труд“, януари 1938 год.
Изданието е сканирано от Националната библиотека

Постепенно и в нашата страна се създават традиции, които ни липсваха и липсват още, и които са били и са в други по-напреднали от нашата страни един мощен фактор за техния всестранен напредък. Защото традицията е насъбрана компетентност, напластена през десетилетия и векове практически познания и мъдрост, която поколенията използуват за по-нататъшно развитие в коя и да е обществена проява, каквато е промишлената. Такава благотворна традиция ние виждаме и във фамилията на известния наш голям индустриалец Тодор Балабанов, починал в 1912 г., чийто син продължава със същата вещина и ревност творческото дело на бащата и го разширява във все по-нови форми и предприятия.

Едно от тия предприятия е „Бахава“ – текстилно-индустриално о.о. дружество – Мездра.То е основано в 1926 год. от Иван Т. Балабанов за производство на следните памучни артикули: материи, докове, оксфорди, фланелети, платове за мебели, покривки, душеклъци, платове за дамски рокли и ленен док. Председател на управителния съвет на „Бахава“ е Иван Т. Балабанов, административен директор – Иван Милушев, прокурист – Андрея Филипов.

В предприятието „Бахава“ (което принадлежи на а.д. „Т. Балабанов“, което притежава спиртната фабрика в Мездра – основана в 1898 г. от Тодор Балабанов – за производство на спирт от царевица и меласа и на плодов спирт) е инвестиран един капитал от 9.000.000 лв., има годишен капацитет от 3.000.000 метра и притежава собствена водна електрическа централа на р. Искър: 132 киловата, 6 клм. далекопровод, с високо напрежение 6.030 волта.

Отлично и солидно организирано, с най-модерни приспособления, „Бахава“ дава работа и прехрана на 300 работници с надници от 38-70 лв. (средна 45 лв.), които работят при най-добри социални, хигиенични и трудови условия. Достатъчно е да приведем следните данни, за да могат читателите ни да си съставят ясна представа за вътрешното устройство на фабрика „Бахава“: освен електрическата централа, трите резервни парни машини от по 150, 45 и 15 к.с., петте парни котли, от които 2 по 100 квадрата, 2 по 80 и един – 45, има следните отдели:

1) предачница с 2.000 вретена;
2) три дараци комплект с 2 сулфактори;
3) апритура, преси, каландри и кардир – машина (разчиствачка) за памучни платове;
4) бояджийница – за боядисване и избелване на прежди, боядиване и избелване на платове на жигири, с бояджийски апарат и шлихт-машини (скробачки);
5) сновачно отделение – с инсталирани специални машини-сновачки и цетелгатер (английско сновало);
6) отдел спомагателни машини: шпул-машини, трайб-машини (навивалки) и др.;
7) тъкачница – в която са инсталирани 105 механични стана, между които и джакардни;
8) самостоятелна железарска работилница за поправки на машините;
9) жилища за работниците, от които по-голямата част се ползуват безплатно с отопление и осветление; и
10) кантина (работническа столова), където работниците получават евтина питателна храна (супа за 1.50 лв., готвено за 3 лв.); освен това за работниците има устроени: баня, перална, амбулатория, градина и други удобства.

Очевидно е от тия данни, че предприятието „Бахава“ е поставено на най-солидни основи, за да можем да си обясним неговия напредък през изминатия 10-годишен период досега. Този негов напредък е осигурен:
1) поради превъзходните качества на производството му, което е и по цени конкурентноспособно на чуждото и местното от този род, и
2) поради личните качества на стоящите начело на това предприятие, на управителни му съвет, чийто членове живеят и работят с амбицията да създават от „Бахава“ един голям стопански фактор в нашата страна.

Впрочем, то и сега заема едно от първите места в нашата текстилна промишленост. Това се дължи най-много на Иван Т. Балабанов, на достоен баща достоен син, който, покрай това предприятие, упражнява и други, и все със същата вещина. Под неговото прямо ръководство е и спиртната фабрика в Мездра – едно колосално българско предприятие с годишен капацитет 2.000.000 литри – пригодено и за производството на абсолютен спирт, за което има специална инсталация и което може да служи за тъй нареченото национално гориво – отдавна въведено в страни, които не притежават собствени петролни извори.

За да се види огромният размер на тази фабрика, трябва да изтъкнем, че тя е най-модерно организирана, с всички технически приспособления за изпълнението на своите големи индустриални и национални задачи – и то върху една обща площ от 67.000 кв. м., от които 9.000 кв. м. са заети от монументални фабрични постройки.

Верен на бащините завети и примери за честност, добросъвестно и лоялно изпълнение на дълга си и упоритост в преследването на зададена цел, Иван Т. Балабанов прилага и тук, в „Бахава“, същото усърдие и традиции. Неговите сътрудници, не по-малко допринасят за успеха на това предприятие. И днес произведенията на „Бахава“ се славят с оная репутация всред консумативния свят, която му гарантира сигурно блестящо бъдеще.

В промишленото творчество именно може да се приложи максимата „не по думите, а по делата ви ще съдят“. Делата са налице. Те говорят най-добре за големите успехи на „Бахава“ в пласмент и качество на производството. Пазарът е най-добрият ценител на всяка промишленост. Нашият пазар, който консумира цялото годишно производство на „Бахава“, е най-добрата реклама за това предприятие.

„Бахава“, прочее, като израз на реални нужди в страната, не е паднало от небето, не е продукт на случайно хрумване. То има своите корени в стопанския живот и се стреми да отговори на повеленията на този живот. То се явява и като насърчител на нашето памучно и ленено производство в сурово състояние, служещо за неговите фабрични произведения, тъй разнообразни, тъй финни и солидни, че не могат да се различат от западно-европейските.

„Бахава“, прочее, като израз на предприятие, което се базира върху произведенията на нашата земя и което не търси съдействието на чуждия капитал, считайки своя достатъчен да задоволи местните нужди и ако е необходимо, ще го увеличи – в зависимост от тия нужди.

Какво е тогава логическото заключение? Подкрепата, давана на „Бахава“ от консуматори и ръководни фактори, е давана за нашия индустриален и въобще за нашия стопански напредък. Подкрепата на консумативния свят е налице. Тази, обаче, на държавните фактори не е още проявена в каквато и да е форма, а тя е също тъй нужна за едно по-широко развитие на това солидно текстилно предприятие. Всяка подкрепа, указана на такова предприятие, е подкрепа на стопанска България, тъй като земеделското ни производство вече взема нови форми и се стреми към създаване на ценни култури, годни за индустриално производство. И тук може да се приложи римският принцип: давам-вземам (dou deis), защото това, което държавата дава на нашата промишленост с едната ръка, взема го с другата – под друга форма. „Бахава“ е едно от тия наши ценни предприятия, които заслужават повече внимание и повече грижи от държавата – толкоз повече, че пред него са открити още по-широки и светли перспективи за развитие.

През 1930 г. инженерно бюро „Техникус“ построява фабрика за вар на гара Черепиш. Както четем в дописката на вестник „Търговия, промишленост и труд“ – това е първата  Рингова пещ в България. Дружеството се нарича „Черепишка вар“ и е учредено от Хр. Пелтеков и М. Бояджиев – „крупно предприятие, което дава едно дневно производство от 40 тона вар и се радва във всички наши големи строителни центрове с отлична репутация, защото произвежда своя артикул по най-модерен и най-изискан начин посредством най-усъвършенствани технически средства. Варта, излязла из рингова пещ, е първокачествена и най-пригодна за строителство и др. цели.“ Железобетонният комин на фабриката е висок 62 м.

Из вестник „Искъръ“, януари 1938 год.

На 16.12.1937 год. придружих секретаря на журналистите г. Т. Симеонов, та посетихме текстилната фабрика „Бахава“ в Мездра.

Още в кантората ние бяхме любезно приветствани от административния директор г. Милушев и прокуриста г. Филипов. След това г. Милушев беше любезен да ни разведе в деветте отделения на фабриката, впечатленията от които ще споделим с нашите читатели.

Най-напред се отзовахме в една широка зала – предачницата, гдето електрическата енергия върти 2000 вретена. Какъв напредък на техниката! Гледаш всичко се върти, движи се, работи. А известен брой момичета привързват скъсаните тук-там нишки.

Памукът за предачницата се влачи и пречиства в друго, отделно помещение, гдето работят три дараци комплект с два сулфактори.

Третото отделение, където влязохме, е тъй нареченото апретура, гдето работят преси за изглаждане и излъскване на платовете. Тук работят машините каландри и кардир – разчиствачка на памучните платове.

Четвъртото помещение е бояджийницата. Всевъзможни вани, корита и съдове за потапяне на платовете и преждите изпълваха помещението. Тук се боядисва по последна дума на науката и техниката. Освен за боядисване, това помещение служи и за белилка. Тук се избелват всякакви прежди и платове, които трябва да се продадат бели. Но острата миризма от разните киселини затруднява дишането в това помещение, та бяхме принудени бързо да го напуснем.

Петото помещение, където влязохме, беше сновачното отделение. И тук движение, трясък, работа. Електрическата енергия е впрегната в разните видове машини, сновачки, които дрънкат оглушително. Тук видяхме последното изобретение – английско сновало, наречено цетелгатер.

В шестото помещение работят машините навивалки – шпул машина, трайб машина и др. Шум и скърбуцане заглушават ушите.

Най-интензивната работа на фабриката се чувства в седмия отдел, по реда на нашето посещение, така наречената тъкачница. Тук работят 105 механически стана. Ушите заглъхват от силното и непрекъснато тракане на машините, карани всички с електричество. Между становете има и така наречените джакаранди.

Осмото помещение на фабриката е железарската работилница, самостоятелно заведение, гдето се поправят разните видове части от машините.

Между това звънецът възвести закуската на работниците. Всички се хранят в особена столова на фабриката, наречена още кънтина, със специален готвач и прислуга. Влязохме в кантината. Примерна чистота. Маси и пейки. Работниците сами си получават храната от едно прозорче на кухнята. Направи ни впечатление питателната и евтина храна. Порция чорба с месо струва за работника 1.50 лв. Втора порция готвено – 3 лв. А хляба си носят от дома.

Широките удобства, които фабриката е пригодила за своите работници, прави живота им завиден и приятен. Така например във фабриката те се ползуват от баня, пералня, амбулатория с лекар за безплатна медицинска помощ, градина за чист въздух и др.

Освен изброените удобства работниците се ползуват и с жилища за сметка на фабриката, където по-голямата част имат безплатно осветление и отопление.

Надниците на работниците се движат от 38 до 70 лева на човек, според работата и отговорностите за нея. С тия надници и удобствата, които изброихме, фабриката напълно задоволява нуждите на работника. Тук работят около 300 работници от двата пола.

Фабриката получава своята енергия от една електрическа юзина на р. Искър, шест километра далеч от самата фабрика, със 132 киловата енергия и 6.030 волта напрежение. Освен електрическата централа, фабриката има в запас енергия от три парни машини с по 150, 45 и 15 конски сили.

Това индустриално заведение е основано в 1926 год., като акционерно дружество с главен представител г. Ив. Т. Балабанов. Тоя трудолюбив и енергичен мъж е син на покойния Тодор Балабанов, основател на друга, съседна с „Бахава“, фабрика за спирт, основана в 1898 г. Като материал за тоя артикул служи царевица и меласа на плодов спирт.

Спиртната фабрика и текстилната, основани първата от бащата, втората от сина, сега се намират под общо управление, начело с енергичния административен директор г. Ив. Милушев и примерният със своята честност прокурист г. Филипов. Двете фабрики работят с капитал 9 милиона лева.

Това богатство, наследено от трудолюбив баща и увеличено от сина, пак чрез труд и постоянство, дава възможност на неговия притежател да се отдаде на разкош и лични удоволствия, без да мисли за окръжающата го среда. Но уважаемият г. Балабанов не е такъв. Той не е останал безчувствен към крещящите нужди на с. Мездра, като ново заселище. Яви се нужда в селото за училищно здание и г. Ив. Балабанов прояви своето милосърдие, като изсипа на комитета едно дарение от 1,250,000 лева.

Но щедрата ръка на дарителя не се спря до тук. Заправи се църква в селото и милосърдието на г. Балабанов наново се пробуди. Той изпрати два вагона чамов материал и направи на свои средства иконостаса на църквата „Св. Георги“, която сега краси селото. Тия материали за църквата се изчисляват кръгло на 300,000 лв.

Последното благодеяние на г. Ив. Балабанов е отстъпеното от него за сравнително малка сума, на дългогодишно изплащане, едно свое масивно здание за общински дом на селото.

За всичко това ние мислим, Мездра е проявила слаба признателност. Не е достатъчно само, гдето основното училище в Мездра носи името на бащата „Тодор Балабанов“. Ние мислим, че трябва да се зачете и името на сина, като се назове една от улиците на селото на негово име. Това ще бъде за поколенията спомен от признателност към мездренския благодетел Ив. Т. Балабанов.

Катерински

Започваме годината с материал от книгата „Новите градове в НР България”, издадена през 1971 г., където на Мездра  са отредени 6 страници. Поместваме откъс с коментар за каменоделния завод в Мездра, който след множество преобразувания през годините днес представлява дружество „Хемус М” АД.

Детайли от каменната украса на СУ „Св. Климент Охридски“

В североизточната част на града (Мездра) работи една от малкото каменоделни фабрики у нас. Първоначално в нея се режеха обикновени каменни блокове и облицовъчни плочи за строителните обекти. По-късно нейните майстори се специализираха и днес се произвеждат най-сложни профили каменни изделия, скулптурни паметници, декоративни фонтани и чешми, паркови и градински украси – единични и комплекти. Бързото развитие на предприятието се дължи на богатите суровинни източници от бял врачански камък и мушелкалковия варовик при близките села Върбешница, Царевец и Кремена. Освен това в Мездренския край има и богат производствен опит по обработката на каменния материал, останал от италианските майстори, които са участвали в строителството на жп линията София – Мездра – Варна.

Социалистическото строителство изисква мраморни и варовикови плочи за облицовка, корнизи, капители и колони за монументалните сгради в столицата и курортните комплекси. Фабриката работи със съвременна техника. В нея се произведоха архитектурните и скулптурни украшения за редица сгради в София, напр. на Университета, представителния хотел „Балкан”, Министерския съвет, ЦУМ, домовете паметници „Г. Димитров” в с. Ковачевци, „Ал. Стамболийски” в София, Варна и т.н. Вътрешната разноцветна мраморна украса на Партийния дом в София е изработена също от мездренската фабрика.

Несъмнено, каменоделският занаят е една от гордостите на Мездра и околните села!

Любопитен факт е, че през 1930-те години вестник „Стопанска България“ тенденциозно отделя внимание на Мездра с кратки материали на първа страница в броевете си на и около 30-ти декември. Изглежда, че със завършването на всяка година редакторите са вписвали всичко по-актуално, случвало се в това малко селище до фабриката на Тодор Балабанов, напомняйки по този начин на своите читатели из цялата страна, че става дума всъщност за едно добре развиващо се (тогава все още) село.

Така на 30 декември 1933г. четем: Село Мездра, разположено на 16 клм от гр. Вратца, (е) важен железопътен и търговски център с 1600 жители. Има агентури от Б.Н. банка и Б.З. банка, потребителна кооперация „Напред“, районен коопер. магазин. В индустриално отношение селото е известно с големите фабрики на фирмата Тодор Балабанов за производство на спирт и тъкачество на памучни платове.

На същата дата, две години по-късно, вестникът пише: За нуждите на индустриалните заведения на акц. д-во „Тодор Балабанов“ при гара Мездра, построена е специална хидравлическа електрическа централа, която ще използува водите на р. Искър. Централата има мощност 300 к.с. и в скоро време ще бъде пусната в действие.

Под това заглавие М. Иванов пише материал във вестник „Стопанска България” през месец юли 1931г. Изданието е дигитализирано от Националната библиотека. Предлагаме ви тук текста на статията. Запазени са оригиналната пунктуация и част от правописа.   

Село Мездра стана известно след прокарването на централната железопътна линия, като най-близка гара на гр.Вратца и голяма част окръга му до 1912 година, когато се пустна в експлоатация железопътната линия Мездра – Лом.

През 1896 година тук бе построена от видния индустриалец, сега покойник, Тодор Балабанов, една от големите и добре обзаведени спиртни фабрики, която дълги години работеше усилено, вследствие голямото търсене на спирт, главно за приготовление на ракия. Както е известно, по онова време лозята в северна България бяха унищожени от филоксерата и населението се принуди да консумира ракия от спирт, добиван от царевица. Кашата, която оставаше, като отпадък при приготовлението на спирта, се използваше за угояването на добитък за износ, главно в Цариград.

След кризата в спиртната индустрия и особено след споразумението на захарните фабрики през 1926 година да използват меласата за приготовлението на спирт в собствената спиртна фабрика на захарната фабрика в Горна Оряховица, наследниците на Тодор Балабанов, приспособиха една част от старите сгради на спиртната фабрика, допълнени с нови сгради, за обзавеждането на една модерна и голяма текстилна памучна фабрика, като запазиха самата спиртна фабрика. След преустановяване работата на спиртната фабрика, сега тя се използва за преработването в спирт на меласата получавана от кооперативната захарна фабрика „Българска захар” в околията на гр. Плевен.

Фабриките са собственост на акц. д-во „Тодор Балабанов” в София, което има основен капитал 15,000,000 лева и което е главният акционер в голямото предприятие „Българска индустрия” за експлоатация на Рило-монастирските иглолистни гори.

Делото на покойния виден български индустриалец Тодор Балабанов е подето от единствения му син Иван Т. Балабанов, който стои не само на чело наследените предприятия, но се стреми и да ги разширява и модернизира. Той е член Соф. т. и. камара, член в управ. съвет на Итало-българската търговска банка и др.