Вчера попаднахме на една изключително красива и ценна фотография и я споделяме с вас. Снимката е от архивите на етнографския институт с музей към БАН и е дигитализирана по техен съвместен проект с Британската библиотека. Снимката е част от голям архивен материал от България, застрашен от увреждане поради неподходящите и лоши условия, при които на практика се съхранява в помещенията на института. Повече за проекта, както и всички дигитализирани материали, може да видите тук.

Каква чудесна фотография  на гара Мездра, направена непосредствено след официалното откриване на жп линията на 20-ти февруари 1897 год.!

На сайта на Министерство на културата могат да бъдат видени списъци с паметниците на културата с категория „национално значение“. Актуалността на списъците буди въпроси, но все пак ето извадка кои паметници в община Мездра имат статут на национално богатство:

1. Църквата „Св. Димитър“, с. Горна Бешовица

2. Средновековна крепост „Градище“, с.Зверино

3. Връх Косматица, с. Кален

4. Средновековна църква, с. Лютиброд

5. Праисторическо, антично и средновековно селище, с. Лютиброд

6. Антична и средновековна крепост, гр. Мездра

7. Средновековна църква, с. Ослен Криводол

8. Праисторическа крепост „Мажинград“, с. Ребърково

9. Праисторическо селище „Пещерата – Пещ“, с. Старо село

10. Пещери с графитни рисунки, м. „Говедарника“, с. Царевец

11. Църквата „Св. Николай“, с. Царевец

12. Черепишки манастир

Данче,

изпращам ти един изглед от моето село. Виждаш ли колко е хубаво. Тая фабрика, дето е най-напред, е за спирт. Вижда се и река Искър. Към средата на картичката, в дългата къща, е моята квартира. Ти какво правиш? Вече никак не ми се обаждаш. Милето какво прави? Целуни го от татко му. Поздрави дедови си и бабини си. Целува те татко ти.

27.III.1941г.

Мездра

Вчера, 16.01.2014 г., беше стартиран сайтът на Държавна агенция „Архиви“ с дигитализирани десетки хиляди фотографии от миналото. Още със стартирането Мездра присъства с около тридесет изображения. Всички снимки от града може да видите тук. Допълнително присъстват снимки на различни места из общината.

Да пожелаем успех на сайта и да се надяваме на още интересни снимки от Мездра и района!

Денят е 20 февруари 1897 год. Сръбският крал Александър I e от няколко дни в България. Народното събрание в София е гласувало кредит от 100 000 лв. за посрещането и престоя му. Днес кралят участва в официалното откриване на жп линията от София до Роман заедно с княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. Построяването на линията е едно от значимите събития за страната през този период.

Френската преса информира своите читатели за новата линия София – Роман с кадър от тържественото й откриване.

За откриването на линията в списание „Светлина“ четем следното:

Преди да се почне церемонията, в Роман се отслужи водосвет и многолетствие за Краля и Княжеския ни дом. Подир това кралят и Т.Ц. Височества застанаха на самата линия. Двете релси бяха съединени с два стълба чрез една трикольорна лента с надпис „Открита от Негово Царско Височество на 20 февруари 1897 год. в присъствието на Негово Величество сръбския крал Александър.“ Тук министърът на обществените сгради и пътищата г-н Маджаров произнесе една хубава реч, като отбележи важното събитие, че линията се отваря в присъствието на владетеля на еднокръвния ни сръбски народ и помоли княза да провъзгласи линията за открита. Н. Ц. Височество, като изказа височайшето си задоволство за грижите и старанията на г-н Маджаров по постройката на тази линия, разряза със златни ножици лентата и обяви линията за открита.

След това Техни Ц. Височества кралят и надошлите гости се върнаха в Мездра. Тук, казва Б. Т. В. – от когото заемаме тези сведения – се даде великолепен банкет на около 400 души. Княгинята бе в средата на трапезата, Кралят от дясно и Князът от лявата страна. На трапезата пред тях имаше три изящни букета от естествени цветя. Князът напи следующата наздравица:

„Ваше Величество! Вашето присъствие на днешното тържество му отдава особен блясък. Честити сме, че ознаменуваме нашето братско сближение с едно дело, което най-добре характеризира културния и економически характер на нашите отношения. Нека нашите противници видят от това, че ний само с труд и полезна работа искаме да си завоеваем и заслужим мястото, което ни подобава. Като благодаря на Ваше Величество за честта, която ни направихте, като се съгласихте да почетете с присъствието си това тържество, и уверен, че в нашите братски отношения ще ни се даде случай да имаме и много подобни праздници вдигам чашата си и пия за здравието, дългоденствието и величието на Ваше Величество. Да живее Негово Величество  Крал Александър! Урра!“ 

Кралят отговори, като парафразира речта на Княза и свърши с тост за царствующия ни Княжески дом и за българския народ. Гръмогласни „урра“ и „живио“ последваха наздравиците. След това височайшите особи позаобиколиха многочислените хорà, които се играеха навън и в 5 и 1/2 часа се качиха на трена обратно за София.

В дигиталния архив на Националната библиотека на Франция е поместена хубава фотография на Ритлите със стария мост над р. Искър при Лютиброд. Снимката първоначално е публикувана през 1912 год.

Кадърът предоставя интересни детайли за разглеждане – остарялата конструкция на дървения мост, пътеката, която минава от моста към подножието на скалите, липсата на жп линията (?) (снимката вероятно е по-ранна от датата на публикуването й), следи от древната крепост (?) и др.

Започваме годината с материал от книгата „Новите градове в НР България”, издадена през 1971 г., където на Мездра  са отредени 6 страници. Поместваме откъс с коментар за каменоделния завод в Мездра, който след множество преобразувания през годините днес представлява дружество „Хемус М” АД.

Детайли от каменната украса на СУ „Св. Климент Охридски“

В североизточната част на града (Мездра) работи една от малкото каменоделни фабрики у нас. Първоначално в нея се режеха обикновени каменни блокове и облицовъчни плочи за строителните обекти. По-късно нейните майстори се специализираха и днес се произвеждат най-сложни профили каменни изделия, скулптурни паметници, декоративни фонтани и чешми, паркови и градински украси – единични и комплекти. Бързото развитие на предприятието се дължи на богатите суровинни източници от бял врачански камък и мушелкалковия варовик при близките села Върбешница, Царевец и Кремена. Освен това в Мездренския край има и богат производствен опит по обработката на каменния материал, останал от италианските майстори, които са участвали в строителството на жп линията София – Мездра – Варна.

Социалистическото строителство изисква мраморни и варовикови плочи за облицовка, корнизи, капители и колони за монументалните сгради в столицата и курортните комплекси. Фабриката работи със съвременна техника. В нея се произведоха архитектурните и скулптурни украшения за редица сгради в София, напр. на Университета, представителния хотел „Балкан”, Министерския съвет, ЦУМ, домовете паметници „Г. Димитров” в с. Ковачевци, „Ал. Стамболийски” в София, Варна и т.н. Вътрешната разноцветна мраморна украса на Партийния дом в София е изработена също от мездренската фабрика.

Несъмнено, каменоделският занаят е една от гордостите на Мездра и околните села!

С един наш любим кадър от Черепишкия манастир искаме да ви пожелаем 2014-та да бъде за вас много щастлива, изпълнена с обич и здраве година, в която дните ви да са светли и пълни със сбъднати мечти! Бъдете живи и здрави, и както казват Казандзакис и някои от неговите герои, Опичайте си акъла! :)

Туристически справочник, издаден в България през 1986г., описва Мездра като голям жп възел с население 14 000 души. Индустриалното градче е известно със своята бира, керамика, камък и мрамор. Има модерен хотел и ресторант.

Не се споменава старата крепост, но пък е могъл да бъде развит бирен туризъм : ))