Мездра

В две части ще представим текст за Мездра от книгата „Искърски пролом“, изд. „Наука и изкуство“, 1958 год. Повествованието представлява пътуване с влак из дефилето на Искъра. Тук влакът спира на гара Мездра.

mezdraНавлизаме в малката Мездренска котловина, северно от която се е проточило билото на Веслец.

Прави ни впечатление новата голяма и хубава сграда на гарата. По време на Освобождението Мездра е била селце с 15 – 20 схлупени къщурки. С изненада разглеждаме новоизрасналия град с прави и широки улици, много от които са планирани и озеленени.

Градът се е развил, създал се е дори под стопанското влияние на централната жп линия София – Варна, построена в края на миналия век. Така в 1880 год. Мездра е имала само 86 жители, които при преброяването на населението у нас през 1887 год. намалели на 76, а в 1892 год. – на 68 души. Невзрачното селце наскоро може би е щяло да влезе в списъка на изчезналите селища в нашата страна. Но прокарването на жп линията не само че го избави от такава участ, но му вля сили за бърз, неспирен възход. Днес Мездра е град с 6514 жители (данни от 1956 год.), важен транспортен, промишлен и търговски център.

Тук още в зората на историческите времена са се кръстосвали два естествени пътя: единият по долината на река Искър през старопланинския й пролом за Софийското поле и оттам по долината на река Струма за Бяло море, а другият – от Северозападна България през Ботевградския проход, Златишко-Пирдопското поле и долината на река Тополница за богатата Тракийска низина.

Произходът на името на града е обяснен най-правилно от К. Иречек. Според него то произлиза от турско-арабската дума мезраа – празно място между землищата на няколко села, което се посява от тях в известен определен ред.

На мястото на днешния град е имало селище още през каменния век. И днес при изкопите за постройки се откриват части от глинени съдове и керамични оръдия. Селище тук е имало и в римско време – доказателство за това са намерените останки от каменни колони и статуи, монети. За старинния поселищен живот тук говори и полузапазената крепост, издигната кой знае кога на естествено защитено възвишение над Искъра в съседство с града, на този важен кръстопът. Днес това някога силно укрепено възвишение се преустроява в парк, а на равното му чело е построен ресторант с чудни изгледи по всички посоки, особено към широката река, която тихо шуми под зейналите пропасти.

Непосредственият предшественик на днешния град Мездра е възникнал на два километра западно от последния край река Каменица. Това селище поради кърджалийските вилнеения и общата несигурност в Турция в края на XVIII и началото на XIX век е било закътано встрани от главния път, който идел от Враца и водел за Ботевград и Тракия. Според сведения, събрани от Мих. Мичев, първите поселници на изчезналото по-късно от това място село Мездра са пришълци от село Игнатица, Врачанско, които се заселват тук в края на XVIII в. главно като пастири.

Вероятно след стихването на кърджалийските вилнеения и борбите на официалната турска власт срещу сепаристичните тежнения на видинския аянин Осман Пазвантоглу, който причинява не малко страдания и разорения на тукашното население, жителите на малкото селце напускат първоначалното си заселище и се заселват по на изток в местността Селището, която отстои на около 0,5 км от днешния град и е непосредствено до споменатия вече важен път.

И след Освобождението на България Мездра продължава да крета като малко бедно селце; част от населението му се изселва в Плевенско и Белослатинско. Но ето че било прокарано шосе, което свързвало Враца с Ботевград. Мездренци от старото гнездо – Селището – се преселили тук, край шосето, на мястото на днешния град Мездра. Те намират тук и нов поминък като колари, кираджии, ковачи, кръчмари.

След прокарването на железопътната линия през Искърския пролом Мездра се разви като оживена гара, като важен търговски и разпределителен пункт. Скоро от старото селище остана само името, всичко останало бе ново. Разрасналото се селище бързо се оформя като търговски събирателен и разпределителен център с обширно стопанско задземие. Към него се насочват кервани от конски и волски коли, натоварени със зърнени храни, яйца, вълна, сирене, мляко, пашкули и други селскостопански продукти от Врачанския край, пък и от цяла Северозападна България, предназначени за износ. Значителен износ се върши и на добитък. Същевременно Мездра се превръща в разпределително средище за селата в същия район на докарваните по железницата текстил, железария, колониални стоки, дървен строителен материал, петрол и др. Изникват големи ханове, гостилници, складове за стоки, появяват се коларски работилници, ковачници, търговски фирми – житарски, яйчарски и пр.

В 1913 год. се привършва строежът на железопътната линия Мездра – Враца – Брусарци – Лом. Мездра се превръща в жп възел, но едновременно с това престава да бъде единствено търговско събирателно средище за по-голямата част от Северозападна България. Сега вече значителна част от изнасяните и внасяни стоки се отправя към новопоявилите се гари Враца, Бойчиновци, Брусарци, Лом. Въпреки това транспортът на стоки през Мездра не намалява чувствително поради нарастващите потребителни нужди на населението и разрастващата се промишленост. Селището почна да променя стопанския си облик, като от търговски събирателен и разпределителен център започна да се превръща и в промишлено средище. Но както в цялата страна, така също и тук през целия период от капиталистическото развитие на България се развива леката промишленост: спиртоварна, мелничарска, маслобойна, текстилна, бояджийска.

1 thought on “Мездра

  1. Pingback: Мездра – част II | Историческа Мездра

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s