Из вестник „Искърски фаръ“, септември 1937 год.

От 25-ти август до 10-ти септември т. год. войсковите части от Бдинската дивизия лагеруваха около Мездра и произвеждаха своите традиционни учения. Това даде възможност не само на мездренци, но на населението от целия Искърски край да бъде в контакт с родната войска и да й се любува. Тоя контакт е особено ценен, защото е явно, че нашето право е такова, когато се осланя и на силата, а тая сила има своите издънки от низините, из недрата на народа. Много вечери трите военни музики се редяха да свирят на площада и това повишаваше народния дух и самочувствие.

Приключвайки своите учения, частите направиха и друго, което за нашия край е събитие и не ще се забрави. На 9-ти септември т. г. вечерта се произведе заря с церемония от всички части. На площада при гарата бе направено павилионче със зеленина, окичено с картечни ленти и картечници. Стройните редици на полковете заеха местата си. Площадът бе богато илюминиран. Направи се обичайната проверка, като се извикаха високо имената на падналите герои от тоя край. Отговаряше се високо кой кога и къде е загинал геройски за отечеството. Това пренесе всички присъствуващи в онова време, когато племето ни при върховно изпитание за идеалите си вършеше само величави подвизи. Отслужи се панихида за тези герои. Сюблимен бе моментът, когато всички паднаха на колене и осветлението изгасна. Като че призованите духове на героите витаеха над нас и полъхваха лицата ни.

Началникът на Врачанския гарнизон г. полковник Мишев произнесе вдъхновено слово към войниците и гражданите за падналите герои. Същата вечер г. г. офицерите дадоха банкет пред бюфета на гарата, като бяха поканени и шефовете на учреждения и председателите на родолюбиви организации.

На 10-ти септември сутринта бе оповестено, че ще се произведе парад. Площадът бе хубаво почистен. В определения час частите с музика, знамена и с бойно снаряжение пристигнаха към площада и заемаха мястото си. На мястото, където преди повече от 2000 години са марширували легионите на Великата Римска империя, сега синовете на героичния български народ искат да заявят и демонстрират високо волята за живот на земята, оросявана с толкова кърви.

Всичко е готово. Отслужи се молебен от шест души свещеници во главе свещеник Н. Нинчев от Мездра. Същият произнесе късо слово за значението на днешния ден, което от вси страни предизвика доволство и одобрение, особено от г. г. офицерите.

Говори г. полковник Мишев, чийто патриотични слова се отправяха към сърдцата на войска и цивилно население. Заслужава да се спомене, че в това мило и незабравимо тържество вземаха участие в строй запасните офицери – онези, чийто гърди са окичени с много ордени, а телата нашарени с много рани.

Запасните офицери в Мездра на парада на 10.IX т. г.

Почва парадът. Кой не би се почувствал горд при тая величествена гледка?

Първи минаха в церемониал запасните воини, които и на побелели глави още знаят що значи дисциплина и да се бие крак. Това бе първата вълна – живата история. Следваха частите, които като една свежа вълна и струя минаваха блестящи и всички получаваха „Отлично“. Блясъкът на ножовете и железните каски в тоя слънчев септемврийски ден символизираха и силата, и правото, и светлите пътища на нацията към бъдещето.

Не само Мездра, но населението от всички околни села се бе стекло да види това събитие, каквото в нашето заселище от 60 години свободен живот не е ставало.

Но имаше и още нещо, което направи тържеството по-мило. Определено бе да се раздадат възпоменателните медали от войните на действуващи и запасни офицери. Това раздаване направи лично началникът на гарнизона г. полк. Мишев. Най-напред по Височайша воля се окичи с тези медали бойното знаме на 35-ти полк, след това действуващите и запасните офицери.

Началникът на гарнизона г. полковник Мишев окачва възпоменателните медали от войните на бойното знаме на 35-ти полк

Полковник Мишев декорира със същите медали запасните офицери, участвали във войните. Личи моментът, когато декорира председателя Йордан Кръстев.

От името на запасните офицери по случая пред всички войнски чинове и пред хилядното гражданство произнесе патриотично слово председателят Йордан Кръстев. Неговите думи и зов бяха преди всичко към родната войска. Със своя силен глас и свойственото му възторжено говорене, той извика не само умиление и гордост, но и сълзи на очите на много военни и много граждани. Той особено подчерта начина, по който трябва да се тачи паметта на падналите герои и да се зачитат живите такива. Каза смели думи за духа, който има в гърдите си армията и подчерта дебело и високо, че никоя неправда в света не е била вечна и че веригите ще бъдат разрушени от времето. И както, когато завършваше речта си г. полк. Мишев, така и сега, едно громко и нестихващо „Ура“ из хиляди гърла, огласяно от три военни музики, се разнасяше от рид на рид. За това имаше неми свидетели – родната р. Искър и „Вола“ с кръста на него, който от хоризонта с кимане потвърждаваше, че това е пътят за възход. Унинието и поражението водят към нова робия.

Момент когато председателят на запасните офицери Йордан Кръстев говори на войската и гражданството

10 септември 1937 год. за Мездра е историческа дата.

Нека крепне духът на войската и нацията, за да бъдем онова, което историята ни е предопределила и което трябва да сме. Амин!