Из вестник „Искъръ“, януари 1938 год.

На 16.12.1937 год. придружих секретаря на журналистите г. Т. Симеонов, та посетихме текстилната фабрика „Бахава“ в Мездра.

Още в кантората ние бяхме любезно приветствани от административния директор г. Милушев и прокуриста г. Филипов. След това г. Милушев беше любезен да ни разведе в деветте отделения на фабриката, впечатленията от които ще споделим с нашите читатели.

Най-напред се отзовахме в една широка зала – предачницата, гдето електрическата енергия върти 2000 вретена. Какъв напредък на техниката! Гледаш всичко се върти, движи се, работи. А известен брой момичета привързват скъсаните тук-там нишки.

Памукът за предачницата се влачи и пречиства в друго, отделно помещение, гдето работят три дараци комплект с два сулфактори.

Третото отделение, където влязохме, е тъй нареченото апретура, гдето работят преси за изглаждане и излъскване на платовете. Тук работят машините каландри и кардир – разчиствачка на памучните платове.

Четвъртото помещение е бояджийницата. Всевъзможни вани, корита и съдове за потапяне на платовете и преждите изпълваха помещението. Тук се боядисва по последна дума на науката и техниката. Освен за боядисване, това помещение служи и за белилка. Тук се избелват всякакви прежди и платове, които трябва да се продадат бели. Но острата миризма от разните киселини затруднява дишането в това помещение, та бяхме принудени бързо да го напуснем.

Петото помещение, където влязохме, беше сновачното отделение. И тук движение, трясък, работа. Електрическата енергия е впрегната в разните видове машини, сновачки, които дрънкат оглушително. Тук видяхме последното изобретение – английско сновало, наречено цетелгатер.

В шестото помещение работят машините навивалки – шпул машина, трайб машина и др. Шум и скърбуцане заглушават ушите.

Най-интензивната работа на фабриката се чувства в седмия отдел, по реда на нашето посещение, така наречената тъкачница. Тук работят 105 механически стана. Ушите заглъхват от силното и непрекъснато тракане на машините, карани всички с електричество. Между становете има и така наречените джакаранди.

Осмото помещение на фабриката е железарската работилница, самостоятелно заведение, гдето се поправят разните видове части от машините.

Между това звънецът възвести закуската на работниците. Всички се хранят в особена столова на фабриката, наречена още кънтина, със специален готвач и прислуга. Влязохме в кантината. Примерна чистота. Маси и пейки. Работниците сами си получават храната от едно прозорче на кухнята. Направи ни впечатление питателната и евтина храна. Порция чорба с месо струва за работника 1.50 лв. Втора порция готвено – 3 лв. А хляба си носят от дома.

Широките удобства, които фабриката е пригодила за своите работници, прави живота им завиден и приятен. Така например във фабриката те се ползуват от баня, пералня, амбулатория с лекар за безплатна медицинска помощ, градина за чист въздух и др.

Освен изброените удобства работниците се ползуват и с жилища за сметка на фабриката, където по-голямата част имат безплатно осветление и отопление.

Надниците на работниците се движат от 38 до 70 лева на човек, според работата и отговорностите за нея. С тия надници и удобствата, които изброихме, фабриката напълно задоволява нуждите на работника. Тук работят около 300 работници от двата пола.

Фабриката получава своята енергия от една електрическа юзина на р. Искър, шест километра далеч от самата фабрика, със 132 киловата енергия и 6.030 волта напрежение. Освен електрическата централа, фабриката има в запас енергия от три парни машини с по 150, 45 и 15 конски сили.

Това индустриално заведение е основано в 1926 год., като акционерно дружество с главен представител г. Ив. Т. Балабанов. Тоя трудолюбив и енергичен мъж е син на покойния Тодор Балабанов, основател на друга, съседна с „Бахава“, фабрика за спирт, основана в 1898 г. Като материал за тоя артикул служи царевица и меласа на плодов спирт.

Спиртната фабрика и текстилната, основани първата от бащата, втората от сина, сега се намират под общо управление, начело с енергичния административен директор г. Ив. Милушев и примерният със своята честност прокурист г. Филипов. Двете фабрики работят с капитал 9 милиона лева.

Това богатство, наследено от трудолюбив баща и увеличено от сина, пак чрез труд и постоянство, дава възможност на неговия притежател да се отдаде на разкош и лични удоволствия, без да мисли за окръжающата го среда. Но уважаемият г. Балабанов не е такъв. Той не е останал безчувствен към крещящите нужди на с. Мездра, като ново заселище. Яви се нужда в селото за училищно здание и г. Ив. Балабанов прояви своето милосърдие, като изсипа на комитета едно дарение от 1,250,000 лева.

Но щедрата ръка на дарителя не се спря до тук. Заправи се църква в селото и милосърдието на г. Балабанов наново се пробуди. Той изпрати два вагона чамов материал и направи на свои средства иконостаса на църквата „Св. Георги“, която сега краси селото. Тия материали за църквата се изчисляват кръгло на 300,000 лв.

Последното благодеяние на г. Ив. Балабанов е отстъпеното от него за сравнително малка сума, на дългогодишно изплащане, едно свое масивно здание за общински дом на селото.

За всичко това ние мислим, Мездра е проявила слаба признателност. Не е достатъчно само, гдето основното училище в Мездра носи името на бащата „Тодор Балабанов“. Ние мислим, че трябва да се зачете и името на сина, като се назове една от улиците на селото на негово име. Това ще бъде за поколенията спомен от признателност към мездренския благодетел Ив. Т. Балабанов.

Катерински