В Интернет попаднахме на живописна стара картичка, изобразяваща скалните образувания Ритлите. Картината е пълна с живот:

Една съпоставка между няколко стари изображения показва промяната във вида на Ритлите от пълната липса на растителност между скалите, през плавната й поява, та до избуяването й в наши дни. Интересно на какво се дължи пълната липса на растителност в първото от трите изображения?

Дали се дължи на старата крепост и нейните зидове, някога свързани с каменните грамади на Ритлите? Или пък на изграждането на жп линията, минаваща в подножието на скалите?  Несъмнено една от загадките на това място!

Гара Мездра през 1989г.

Счита се, че “Мездра” е производно на турската дума мезра, която обозначава празно, обезлюдено място. Такова е представлявало землището на днешния град за дълъг период по време на турското робство, поради което думата е станала нарицателно за местността. В още по-ранни години селището и крепостта (Калето) са били известни с името Торбарица.

В различни речници значението на думата мезра варира от празно място през парче земя, селце, поле или терен, до обработваема, култивирана или подлежаща на обработка земя.

Попадаме на думата „мездра” в един немско-словенски речник от 1860г., където е добавена друга производна, а именно думата „мездравина”. За нас остава неясен контекстът, в който е вписана думата в този речник, тъй като околните на нея думи или пък директният й превод към немски език (Leimleder) означават съвсем различни неща. Интересно е дали мезра има свое значение и днес в словенския език.

В друго издание, американски сборник с географски наименования от 1940-те години, Мездра е вписана като село до Враца с посочени географски кооридинати и вариант на името му – странната дума „Мизара”. Предполагаме, че тук някой просто се е объркал или е недоразбрал : ))

В ония години, края на XIX-ти и началото на XX-ти век, пощенските картички са били в разцвета си. Били са категорична форма на общуване поради липсата на днешните възможности. Значението им за хората е било толкова по-различно. И в това е незаменимият им чар. За своето време те са били както чисто туристически и печатарски продукт, така и средство за разпространяване на събития и истории, досущ като отрязани от вестник новини. С това предимство, че за разлика от много от тогавашните вестници, са предоставяли на своя получател и по някое друго отлично фотографско изображение. И знаейки как човек може да се развълнува днес от гледката на уникална стара снимка, представете си как подобно вълнение вероятно е изпитвал и адресата на картичката при получаването й в онези години.

Много от тогавашните наши сънародници дори са издавали на картички свои лични снимки от семейните албуми. Било то да покажат новата си къща, да споделят разходка в планината с приятели или пък да увековечат важно събитие от родовата им история. Между другото и днес се наблюдава подобна тенденция на създаване на лични пощенски картички поради възможностите на новите модерни домашни фото принтери да извършват печат на лични фотографии с качеството и под формата на пощенски картички. Различието е в заснетите неща, които се изпращат като картички днес.

Една такава стара фотография, имала съдбата да бъде напечатана и разпространявана като картичка, показва пътуване на група възпитаници от Военното на Н.В. училище до гара Елисейна. Годината е 1924, а още една снимка от този ден може да бъде видяна и в сайта Изгубената България.

Добавихме в материалите си една великолепна стара картичка с някогашната Мездренска гара. Публикуваме я в Галерия „Град Мездра“. Изгледът е от около 1919 год., когато картичката е била изпратена от Мездра в (не толкова) далечна Франция.

Гарата е официално открита на 20 февруари 1897 год., като в този ден в Мездра пристигат княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, сръбският крал Александър I, който е на посещение в страната, както и политици, дипломати и др. видни личности. Първи началник на гарата е Ст. Михайловски.

На нас старата гара в типичния за онова време архитектурен стил на жп станциите доста ни харесва. Красота!

Няколко изрезки с обяви от района на Мездра, сканирани в дигиталния архив на Варненската регионална библиотека. Публикувани са във Варненски Общински Вестник съответно през 1897, 1904 и 1910 год.

Вестник „Прогрес“ в бр.93 от 1897г. пише:

Новооткритата линия София – Роман е дълга 108 кл. и струва на държавата 23 милиона лева, или повече от 200,000 л. километра. Като се вземе предвид, че за да се прокара тази линия трябвало е да се направят 355 моста от 6 до 90 метра и 22 тунела, от които най-големият е този при Корилово (442 м); а дължината на всичките заедно е 3980 м, излиза, че линията е много ефтена. Тази линия пресича 11 пъти река Искър и минава през едни от най-живописните местности на България.

Любопитен факт е, че през 1930-те години вестник „Стопанска България“ тенденциозно отделя внимание на Мездра с кратки материали на първа страница в броевете си на и около 30-ти декември. Изглежда, че със завършването на всяка година редакторите са вписвали всичко по-актуално, случвало се в това малко селище до фабриката на Тодор Балабанов, напомняйки по този начин на своите читатели из цялата страна, че става дума всъщност за едно добре развиващо се (тогава все още) село.

Така на 30 декември 1933г. четем: Село Мездра, разположено на 16 клм от гр. Вратца, (е) важен железопътен и търговски център с 1600 жители. Има агентури от Б.Н. банка и Б.З. банка, потребителна кооперация „Напред“, районен коопер. магазин. В индустриално отношение селото е известно с големите фабрики на фирмата Тодор Балабанов за производство на спирт и тъкачество на памучни платове.

На същата дата, две години по-късно, вестникът пише: За нуждите на индустриалните заведения на акц. д-во „Тодор Балабанов“ при гара Мездра, построена е специална хидравлическа електрическа централа, която ще използува водите на р. Искър. Централата има мощност 300 к.с. и в скоро време ще бъде пусната в действие.

Близък кадър на училище „Христо Ботев“ от времето, когато е носело името на Тодор Балабанов.

Ж.П. линията от София до Роман официално е открита на 20 февруари 1897 год. След откриващото тържество в София официалните лица и делегации отпътуват за гара Мездра, където празничното им посрещане е последвано от бал (банкет) за няколкостотин души, организиран на втория етаж  на спиртната фабрика на Балабанов. Събитието е описано в пресата (например вестник „Мир“) с наздравиците и живописните възгласи от страна на присъстващите официални лица.

Районът на спирка Мездра в началото на XX век  

В същото време се натъкваме на материал в софийския вестник „Свобода“ от 24 февруари 1897 год., в който авторите пишат следното:

„Редакторите на вестник „Мир“ още не са си отворили очите от ядене и пиене, та даже и във вчерашния си брой напечатали такива нелепости, които могат да излязат изпод перото на хора в нетрезво състояние. Между другото те пишат в едно антфиле, че на бала, който се дал в Мездра на 20 того, сръбският крал пил наздравица за образцовия председател на полицейското събрание д-р Янколов. До колкото е известно всекиму, в Мездра не е имало никакъв бал на 20 того; види се там във времето на банкета всичко се е показвало, че се върти около спиртосаните мозъци на редакторите на „Мир“ и те си въобразили, че се намират на бал, а по-чудното е, че и до вчера те още не са си дали сметка и не са се свестили да си припомнят, че в Мездра не е имало бал“.

Една от най-големите български реки пресича дивния Балкан по невероятно красив път! Прекосяването с влак на Искърското дефиле е запомняща се среща с българската природа. Доста е вероятно да се зачудите пред самите себе си откога не сте се удивлявали така дълго на нещо толкова хубаво!

Тук събрахме на едно място няколко снимки от старите печатни издания, уловили интересни моменти от пътя през дефилето.