Извадка от статията „Балканските проходи“, публикувана в списание „Българска историческа библиотека“, том IV от 1932 год. Статията хвърля историческа светлина върху пътищата из балканските проходи от времето на античността и средните векове. Както признава авторът на статията, средновековната география на земите около Хемус носи откъслечен характер. Това може да се види и в извадката, която сме направили за Искърския пролом. Информацията е кратка, но несъмнено съдържателна и интересна. Статията е публикувана в 1932 год., но остава впечатлението, че е писана много по-рано, макар и да не става ясно кога. Изданието е сканирано от Националната библиотека.

Хемус, Haemus, е най-старото познато име на планината. Опитвали се някои да го обяснят чрез старотракийското aesma (гора). В книжнината се е утвърдило това име до наши дни. В самата земя се е запазила обаче само една единствена следа от него в наименованието на средновековната крепост Emmona, сега село Емине на едноименен планински нос. По името на това село източната част на веригата се нарича Емине Балкан. Сегашното българско име Стара планина, което е валидно от Тимок до морето, се явява за пръв път в Османиадата на рагузанския поет Гундулич (1589 – 1638). Освен това през XVI и XVII векове се споменава името Каменица. Турското име Балкан означава просто планина и става общоизвестно на западните страни едвам чрез руско-турските войни през нашето столетие.

Средновековните народни вярвания за недостъпността на тая планина ни характеризират най-добре думите на французкия рицар Роберт де Клари (около 1215 год.), който мисли, че България е силна страна, така заключена от една планина, че само през един проход може да се влиза и излиза от нея.

Едно твърде разпространено наименование на проходите на полуострова, изглежда, в ранната древност, а може би и в македонската епоха, е било гръцкото стена. Римляните въвели в употребление името claustra или clausura, което в провинциите е добило формата klisura. Думата клисура е била вече употребявана през VI век в гръцкия народ и е намерила в придошлите славяни такъв прием, че почти е изместила техните родни изрази проход (transitus), sateska (сръб. сутеска, в Босна сутиска) и ждрело (fauces). Византийските учени са знаели чуждия и плебейски произход на думата и затова са я употребявали винаги с известна резерва, като са давали предимство на класическите изрази като диабазис, стенопос, темпи. Западната форма на римската дума са донесли на полуострова латинските „кръстоносци“; през време на франкското владичество в Гърция Термопилите са били наречени la closure. Турците наричат проходите дервент или боаз.

От Черно море до сръбската граница Балканската верига може да се премине понастоящем на 18 места. От тези проходи, естествено, имат значение за историята само онези, които са преминавани от някоя войска.

Само една река преминава Стара Планина – Искър, който извира в Рила; неговото пустинно дефиле, обаче, отстъпва на другите балкански проходи, които общо преминават през твърде високи гребени (от 400 до 1900 м), и сега почти не се използува.

Искърският пролом е тъмна, няколко часа дълга теснина, където подобните на кули голи скалисти брегове често така се приближават, че едва оставят място за светло-зелените води на реката, която с чуден наклон се спуща като стрела надолу. Каниц е намерил в 1871 година в дефилето развалините на 8 римски кастели; тяхното число при по-подробни изучавания естествено ще се увеличи. Те са служили за охраната на този така важен военен път, който е свързвал Траяновата Дакия през Сердика с Дирахиум и Солун. Неговата западна част описахме вече по-горе. Под Искърския пролом пътят е вървял покрай реката, на чийто брегове са се виждали развалините на многобройните римски градове и крепости, а до устието на реката – Colonia Ulpia Oescus (развалините при Гиген). Там се е намирал вторият стабилен римски мост на Дунава, чийто каменни подпори между Гиген и Челей на румънския бряг при намаление на водите могат да се забележат понякога и до днес на 1-2 м над повърхността.

Пътят от Oescus по Искъра и Искърския пролом за Сердика никъде не се споменава в старите итинерарии. Цялата долина на Искъра е богата с римски селища. На първо място трябва да се отбележи Чумаковци, после Кунино, Мездра, Габер, Враца – римска военна колония. Това са повечето станции на стария път, чиито антични имена още не са ни известни. (този абзац е от статия в същото списание, но от 1929 год.)

В средните векове Искър е бил изоставен и се използувал разположеният на изток Етрополски проход.

Сега Искърският пролом, както и неговите крепости, са напуснати. Само в 1829 година русите настъпили насам с генерал Гайсмар и при Серонино прогонили в Искъра няколко стотин арнаути. При намаление на водите пушки и ханджари се намират и досега още в реката. През дефилето минават само опасни пътеки. Все пак доктор Тоула, който е изследвал прохода в едно свое пътуване през 1875 година по поръка на Кралската и императорска академия на науките смята, че построяването на една железница през Искърското дефиле, въпреки всички трудности, и то не малки, ще може да се осъществи.

Бележка:
Балкан – топоним, планина дала названието на целия полуостров, също със значение планина изобщо. Официалната българска лингвистика смяташе „Балкан” за османотюркско понятие, базирайки се на първото му споменаване в 1490 г. от италиански дипломат. П.Коледаров доказа, че названието Балкан присъства върху арабска карта, 100 години преди появата на турските поробители. И.Добрев посочва топонимът Balkan в унгарски документи споменат в 1181 г. и 1214 г. Среща се също в тюркските езици, башкирски mаlkаn, татарски bыlkыn, калмикски bаlkаn, тюркменски bаlхаn, киргизки Balkan-tоо, якутски pаlkаn и в ирансски /таджикски/ bаlkаn, все със значения планина, възвишение, било. /ИД-ОЧБПБ/ Но етимологията не е тюркска, а тохарска. Касае се за двусъставна дума. Първта част в тох./б/ bāl, bālanma, означава голям, висок, силен, обемист. Втората част в тох./б/ kania/kenia – страна, т.е. bāl-kania означава издитната висока страна, респ.планинска земя, планина. Ако изходим от другия тохарски корен pāl – възхвала, pālkania – възхвалявана, почитана страна, респ. почитана планина. Откриваме интересни аналози, в персийски pālkāna, пущунски pāl-kānah – висок покрив, balkan, balgan – издигане, каменометна машина, балиста. В ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha – голям. /VS-ETD/ В пехлеви bālistān – връх, buland – възвишен. /ИС-ПРС/ В белуджи bohal, кашмирски, хинди-урду bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина. Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе – високо място, uæliаumæ – висок връх. /ОРХ/ Редукцията на началното „б” и прехода му във „в” или „у” е типично за осетинския език. В алтайските езици понятието планина се изразява с различни корени. Старостин посочва също протоалтайското *biuge, тюркското *bögür, монголското *bögerüg, тунгусоманчжурското *bug, корейското *pàhoi, японски *bэ – скала, хълм. /S-AE/ Бадахшан според В.Бартолд посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. М.Поло посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан. Етимологията е Балахшан се обяснява аналогично на Балкан, от bal – висок и авестийското šaiiana, χšaiana – страна, което обяснява прехода Балкан-Балахшан, Балкан е идентично с изходната тохарска форма, а Балахшан е иранизирана. При прабългарите се е запазило изконното тохарско звучене на думата, вкл. на втората част с начално „к”, докато в осетински страна е han и би трябвало да очакваме „балхан” , каквото е названието на двата малки хълма в Източното Прикаспие – Голям и Малък Балхан. Източник: protobulgarians.com