автор: Г. Каназирски Верин
София, „Вестник на вестниците“, юни 1937 г.

Малко по-късно от другите държави, България съзря грамадната материална полза, която може да се извлече от развитието на стопанския туризъм, особено когато се цели привличането на чужденците – туристи в нашата страна.

Примерът ни се даде от много държави, които покриват част от пасива на външната си търговия с активното салдо на своя туристически баланс. Големите успехи на Швейцария, Австрия и Италия не можеха да не произведат своя ефект в една страна като България, тъй щедро надарена с природни богатства, представляващи най-разнообразни туристически обекти.

Не е достатъчно една страна да е богата с природата си, за да привлече чужденците. Нужно е тя да бъде благоприятно представена в чужбина, нужно е също да се създадат в страната всички ония удобства за пребиваването и улеснения при пътуването, на които чужденецът е свикнал. С една дума, необходимо е туризмът да се организира стопански.

Поради липса на един централен и специален институт, още през 1929 г. тази инициатива биде взета от Главната дирекция на Българските държавни железници, с много ограничени средства. Първите брошурки, отпечатани на чужди езици и пръснати в чужбина, събудиха интерес към нашето отечество.

През 1932 г. с постановление на Министерския съвет към Главната дирекция се учреди един постоянен комитет за стопански туризъм, състоящ се от представители на Главната дирекция на БДЖ, Министерствата на външните работи, търговията, Главната дирекция на народното здраве, Туринг клуб и Туристическия съюз. Този комитет трябваше да се събира най-малко един път в месеца и целта му беше да насърчава туризма, да работи за привличане на чужденци-туристи и да действа за създаването на удобства и хигиена. В актива на този комитет е издаването на една луксозна илюстрирана брошура за България на три езика (френски, немски и английски), издадена със средства на БДЖ. Тази брошура имаше много голям успех и допринесе най-много за опознаването ни в чужбина и привличането на първите групи в България. Една серия от 4 плакати, издадени еднакво от Главната дирекция на БДЖ и разлепени по всички европейски гари, погъделичкаха националното ни чувство да видим българските курорти да съперничат на западно-европейските.

Този пример биде последван от няколко общини, които издадоха на чужди езици брошурки и плакати. Варненската община създаде специален институт за стопанисване и пропагандиране на своя курорт в странство.

Последваха няколко големи туристически конференции, председателствани от главния директор на БДЖ, с участието на представители на всичките министерства, търговски камари, БНБ и представители на заинтересуваните от туризма търговски съсловия. Практическите резултати от тези конференции са доста ценни. Между другото заслужава да се отбележи, че се опростиха една голяма част от полицейските и паспортни формалности, които силно спънаха привличането на чужденците. Моралният резултат от тези конференции беше, че се събуди по-жив интерес към туризма и се постигна едно сравнително координиране на усилията у разните администрации и организации.

Преследвайки своята цел да се улеснят пътуванията, Главната дирекция на железниците възприе една програма на намаления на тарифите си при различни случаи – намаления, които варират между 25 до 65 на сто. Изброяваме по-важните:

• Групови пътувания, организирани от лица, имащи това право, се ползват с 25 на сто намаление до 25 пътника, с 30 на сто до 50 пътника и с 50 на сто за групи от 51 пътника и нагоре.
• Със същите намаления се ползват групите, организирани от признати дружества за техните членове.
• От 1-ви октомври до 30-ти юни учащите се или войници трудоваци, пътуващи в групи от най-малко 20 души и водени от учител или респективно – офицер, плащат пропътуваното разстояние по 0.16 лв. на км в III клас и 0.24 лв. за км II клас.
• Издават се обиколни билети за едно разстояние от 1200 км най-малко по 0.55 лв. за км III клас, 0.83 лв. на км II клас, и 1.10 лв. за км I клас. Тези обиколни билети могат да включат в себе си и пътуване с параход по Дунава, па даже и по море.
• Най-голям успех, обаче, имат тъй наречените „У“ билети, които се издават през цялата година всеки предпразничен ден след 11.30 ч и важат за връщане в следпразничния ден най-късно до 12 и половина часа.
• За онези, които ще прекарат най-малко 7 дни в едно от признатите летовища, издават се билети с 30 на сто намаление.
• На младоженците най-късно до 15-тия ден след сватбата им срещу представяне на брачното свидетелство се прави 30 на сто намаление на отиване и 30 на сто на връщане за едно единствено пътуване.
• Създадени са също улеснения и за многочленни семейства. На семейства с 2 и повече деца (включват се и братя и сестри) се прави 50 на сто намаление.
• Специално за Банкя издават се билети, включващи трамвай и железница за 20 лв. отиване и връщане. Издават се за Банкя също едномесечни абонаментни билети за 300 лв. или 220 лв. за 20 дни, или билет за 10 пътувания (5 отивания и 5 връщания) за 90 лв. или 16 пътувания за 144 лв.
• На чуждестранните членуващи туристи, когато са в групи от 5 души най-малко, се прави 50 на сто намаление през цялата година.
• От 1-ви май до 31-ви октомври всеки чужденец, който е снабден от някоя наша легация с безплатна туристическа виза, ползва се с 50 на сто намаление от границата до първата гара, която е избрал. След 7-дневен престой той се ползва със същото намаление по цялата мрежа на БДЖ.
• Все с цел да се улеснят пътуванията, Главната дирекция в съгласие с общините урежда тъй наречените „гостоприемни седмици“ с 65 на сто намаление.
• Най-сетне, тя раздава и премия два пъти в годината на онези, които пътуват с намаление и използват бележките обр. № 14.

Всички тези усилия и жертви Дирекцията на железниците прави с цел да засили туризма и чрез него – и търговския обмен в страната.

Благодарение на тази програма на БДЖ народът свикна да пътува и туризмът се развива благоприятно. От друга страна, броят на чужденците, които посещават нашите курорти и нашите плажове, се увеличава всяка година, а ползата от техния престой в България не може да се отрече.

Добавихме в материалите си две интересни фотографии от края на месец юни 1918 г. – три месеца преди прекратяването на българското участие в Първата световна война. Войниците на тези снимки, вероятно заснети на път за фронта, събират сили на гара Мездра с почивка и храна. В онези години храната не е била изобилна и впечатление за това оставят и тези снимки. Вероятно активна роля в това гощаване са изиграли и жители на Мездра.

Двете снимки заслужават внимание към всички детайли в тях – от архитектурата на старата мездренска гара, растителността и съоръженията по пероните, до действията на войниците и влаковата композиция.

Добавихме в архивите си тези две интересни фотографии, заснети в центъра на Мездра, които можем да датираме към края на 30-те години на XX-ти век.

Събитието на снимките вероятно е полагане на клетва на железничарите в Мездра като членове на единната професионална организация на българските железничари и моряци. На първата снимка се вижда знамето на организацията, върху което е изписано „Единни за Родината“ и е поставена дата 01.08.1934 г. Тази дата се свързва с професионалния празник на железничаря. Още една снимка с полагане на клетва пред знамето, но този път в София, може да бъде видяна тук.

Вестник „Искъръ“, януари 1938 год.

Много пъти досега от това място сме поставяли въпроса за ж.п. линия Оряхово – Мездра – София. Дадохме толкова доводи в полза на тази ж.п. линия и то не само от гледището интересите на Оряхово и околията, а и от гледището на големите държавни интереси. Сега пак поставяме този въпрос. И го поставяме с пълното съзнание, че вършим, преди всичко, и над всичко, едно народополезно дело.

Днес, обаче, разполагаме с един мотив в повече, в полза на ж.п. линия Оряхово – Мездра – София. И този мотив е: румъните вече почнаха трасето на своята ж.п. линия Крайово – Бекет. А това значи, че след година – две най-късият път за цяла източна Европа: Унгария, Чехо-Словакия, Полша, Финландия, Скандинавските държави и Румъния, ще бъде линията София – Мездра – Оряхово – през Дунава – Бекет – Крайова.

Струва ни се, че не бива да отминаваме този аргумент току – така. Необходимо е новата румънска ж.п. линия да бъде сериозно преценена и с оглед на големите държавни интереси, да бъде поставен най-после на разрешение въпросът с ж.п. линия Оряхово – Мездра – София. Ние само поставяме въпроса и каним съответните лица и места сериозно да се занимаят с него.

5-ти септември 1969 год.

Строителството на обект „Удвояване на ж.п. линията София – Мездра“ започна през четвъртото тримесечие на 1958 год. с отпочване на временното строителство на становете в Лакатник, Оплетня и Левище, което продължи и през 1959 год.

През 1960 год. започна изграждането на временното строителство на становете в участъци Томпсън, Своге, Желен и Рибарска хижа. През същата година бяха завършени и пуснати в експлоатация първите 27.960 км удвоени участъци с обща дължина 16.910 км.

През 1962 год. бяха завършени и предадени в експлоатация нови удвоени участъци с обща дължина 13.513 км, в това число отсечките Курило – Владо Тричков, Томпсън – Своге и Нова гара Оплетня – стара гара Оплетня.
В 1963 год. бе завършена и предадена отсечката Владо Тричков – Реброво и Церово – Бов с обща дължина 7.825 км.

През 1964 и 1965 год. започна извършване на строителство по отсечките Ребърково – Мездра и Лютиброд – Ребърково, като през 1965 год. бе предадена в експлоатация отсечката Ребърково – Мездра, дълга 6 км, а през 1966 год. бе окончателно завършена и предадена отсечката Лютиброд – Ребърково, дълга 3.945 км.

През 1967 год. започна строителството по последната отсечка Черепиш – Лютиброд, дълга 2 км, която в момента се предава в редовна експлоатация и с която окончателно завършва удвояването на особено важната за народното ни стопанство железопътна линия София – Мездра с обща дължина 88 км.

Общата дължина на този сложен за изпълнение обект през силно пресечени терени е 88 км със 17 междугария. През време на строителството бяха изпълнени 16 бр. тунели с обща дължина 2700 м, 30 бр. мостове с обща дължина 2000 м, голям брой водостоци, подпорни стени, административни и жилищни сгради и над 2,300,000 куб. м. предимно скални изкопи, без прекъсване експлоатацията на съществуващата единична ж.п. линия.

През време на строежа взеха участие над 5000 работници, техници и инженери.

Тези две снимки са правени на гара Мездра на 09.07.1921 год. Надписани са със следния текст: „За спомен от у-то Неутрално Въздържателно Д-во „Борба“ от София“. Показателно е какви граждански организации е имало през онези години. Този тип дружества възникват през 20-те и 30-те години на XX-ти век из цялата страна, като тяхна цел е въздържанието от употребата на алкохол, непосещаване и дори затваряне на питейни заведения, и др. подобни.

Как ли са реагирали мездрене при гледката на такава голяма компания въздържатели?! : ))

В архива на Българската национална филмотека, във филма „Първият АгитВлак“ от 1952 год., можем да видим интересни кадри от старата гара на Мездра. Филмът разказва за първия агитационен влак, заснет при пътуването му от Мездра през Враца до Видин, който е превозвал агитационни материали и съветска литература, имал е вагон – библиотека и вагон с екран за кино прожекции. Върху сградата на гара Мездра може да се прочете надписа „Привет на първия агит-влак“.

Този изключителен кадър представя много ранна фотография на гара Мездра. Официално снимката не е датирана, но вероятно е от около 1900 год. На нея се вижда първоначалната оригинална постройка на спирка Мездра, преди последващите промени по сградата. Централно на кадъра е заснет Стоян Петров Заимов (1853 – 1932 год.) – роден в Чирпан революционер, обществен деец и книжовник. Той носи званието „апостол“ на III Врачански революционен окръг.

Фотографията е част от архива на Националната библиотека и е заснета от представител на фотографската фамилия Карастоянови.

Сайтът FORTEPAN е проект на двама унгарци, които са събрали в една уникална колекция хиляди стари фотографии от различни държави. Архивите им съдържат снимки от любители – фотографи, като представят неизвестни кадри от нечии лични събития, пътувания и ежедневие. Целта на авторите на сайта е не просто да събират и обогатяват тази колекция, но и да я популяризират, да я направят леснодостъпна за възможно най-голяма аудитория. Приветстваме това тяхно решение и споделяме желанието им старите фотографски архиви да бъдат достъпни и да достигат до своята публика в днешно време.

За голяма наша радост в архивите им присъстват и две изключителни фотографии от гара Мездра, заснети през 1937 год.

Кликнете върху снимките, за да ги видите в пълния им размер. Страхотни са!

FOTO: FORTEPAN / Indóház

FOTO: FORTEPAN / Indóház

Вчера попаднахме на една изключително красива и ценна фотография и я споделяме с вас. Снимката е от архивите на етнографския институт с музей към БАН и е дигитализирана по техен съвместен проект с Британската библиотека. Снимката е част от голям архивен материал от България, застрашен от увреждане поради неподходящите и лоши условия, при които на практика се съхранява в помещенията на института. Повече за проекта, както и всички дигитализирани материали, може да видите тук.

Каква чудесна фотография  на гара Мездра, направена непосредствено след официалното откриване на жп линията на 20-ти февруари 1897 год.!