Извадка от статията „Балканските проходи“, публикувана в списание „Българска историческа библиотека“, том IV от 1932 год. Статията хвърля историческа светлина върху пътищата из балканските проходи от времето на античността и средните векове. Както признава авторът на статията, средновековната география на земите около Хемус носи откъслечен характер. Това може да се види и в извадката, която сме направили за Искърския пролом. Информацията е кратка, но несъмнено съдържателна и интересна. Статията е публикувана в 1932 год., но остава впечатлението, че е писана много по-рано, макар и да не става ясно кога. Изданието е сканирано от Националната библиотека.

Хемус, Haemus, е най-старото познато име на планината. Опитвали се някои да го обяснят чрез старотракийското aesma (гора). В книжнината се е утвърдило това име до наши дни. В самата земя се е запазила обаче само една единствена следа от него в наименованието на средновековната крепост Emmona, сега село Емине на едноименен планински нос. По името на това село източната част на веригата се нарича Емине Балкан. Сегашното българско име Стара планина, което е валидно от Тимок до морето, се явява за пръв път в Османиадата на рагузанския поет Гундулич (1589 – 1638). Освен това през XVI и XVII векове се споменава името Каменица. Турското име Балкан означава просто планина и става общоизвестно на западните страни едвам чрез руско-турските войни през нашето столетие.

Средновековните народни вярвания за недостъпността на тая планина ни характеризират най-добре думите на французкия рицар Роберт де Клари (около 1215 год.), който мисли, че България е силна страна, така заключена от една планина, че само през един проход може да се влиза и излиза от нея.

Едно твърде разпространено наименование на проходите на полуострова, изглежда, в ранната древност, а може би и в македонската епоха, е било гръцкото стена. Римляните въвели в употребление името claustra или clausura, което в провинциите е добило формата klisura. Думата клисура е била вече употребявана през VI век в гръцкия народ и е намерила в придошлите славяни такъв прием, че почти е изместила техните родни изрази проход (transitus), sateska (сръб. сутеска, в Босна сутиска) и ждрело (fauces). Византийските учени са знаели чуждия и плебейски произход на думата и затова са я употребявали винаги с известна резерва, като са давали предимство на класическите изрази като диабазис, стенопос, темпи. Западната форма на римската дума са донесли на полуострова латинските „кръстоносци“; през време на франкското владичество в Гърция Термопилите са били наречени la closure. Турците наричат проходите дервент или боаз.

От Черно море до сръбската граница Балканската верига може да се премине понастоящем на 18 места. От тези проходи, естествено, имат значение за историята само онези, които са преминавани от някоя войска.

Само една река преминава Стара Планина – Искър, който извира в Рила; неговото пустинно дефиле, обаче, отстъпва на другите балкански проходи, които общо преминават през твърде високи гребени (от 400 до 1900 м), и сега почти не се използува.

Искърският пролом е тъмна, няколко часа дълга теснина, където подобните на кули голи скалисти брегове често така се приближават, че едва оставят място за светло-зелените води на реката, която с чуден наклон се спуща като стрела надолу. Каниц е намерил в 1871 година в дефилето развалините на 8 римски кастели; тяхното число при по-подробни изучавания естествено ще се увеличи. Те са служили за охраната на този така важен военен път, който е свързвал Траяновата Дакия през Сердика с Дирахиум и Солун. Неговата западна част описахме вече по-горе. Под Искърския пролом пътят е вървял покрай реката, на чийто брегове са се виждали развалините на многобройните римски градове и крепости, а до устието на реката – Colonia Ulpia Oescus (развалините при Гиген). Там се е намирал вторият стабилен римски мост на Дунава, чийто каменни подпори между Гиген и Челей на румънския бряг при намаление на водите могат да се забележат понякога и до днес на 1-2 м над повърхността.

Пътят от Oescus по Искъра и Искърския пролом за Сердика никъде не се споменава в старите итинерарии. Цялата долина на Искъра е богата с римски селища. На първо място трябва да се отбележи Чумаковци, после Кунино, Мездра, Габер, Враца – римска военна колония. Това са повечето станции на стария път, чиито антични имена още не са ни известни. (този абзац е от статия в същото списание, но от 1929 год.)

В средните векове Искър е бил изоставен и се използувал разположеният на изток Етрополски проход.

Сега Искърският пролом, както и неговите крепости, са напуснати. Само в 1829 година русите настъпили насам с генерал Гайсмар и при Серонино прогонили в Искъра няколко стотин арнаути. При намаление на водите пушки и ханджари се намират и досега още в реката. През дефилето минават само опасни пътеки. Все пак доктор Тоула, който е изследвал прохода в едно свое пътуване през 1875 година по поръка на Кралската и императорска академия на науките смята, че построяването на една железница през Искърското дефиле, въпреки всички трудности, и то не малки, ще може да се осъществи.

Бележка:
Балкан – топоним, планина дала названието на целия полуостров, също със значение планина изобщо. Официалната българска лингвистика смяташе „Балкан” за османотюркско понятие, базирайки се на първото му споменаване в 1490 г. от италиански дипломат. П.Коледаров доказа, че названието Балкан присъства върху арабска карта, 100 години преди появата на турските поробители. И.Добрев посочва топонимът Balkan в унгарски документи споменат в 1181 г. и 1214 г. Среща се също в тюркските езици, башкирски mаlkаn, татарски bыlkыn, калмикски bаlkаn, тюркменски bаlхаn, киргизки Balkan-tоо, якутски pаlkаn и в ирансски /таджикски/ bаlkаn, все със значения планина, възвишение, било. /ИД-ОЧБПБ/ Но етимологията не е тюркска, а тохарска. Касае се за двусъставна дума. Първта част в тох./б/ bāl, bālanma, означава голям, висок, силен, обемист. Втората част в тох./б/ kania/kenia – страна, т.е. bāl-kania означава издитната висока страна, респ.планинска земя, планина. Ако изходим от другия тохарски корен pāl – възхвала, pālkania – възхвалявана, почитана страна, респ. почитана планина. Откриваме интересни аналози, в персийски pālkāna, пущунски pāl-kānah – висок покрив, balkan, balgan – издигане, каменометна машина, балиста. В ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha – голям. /VS-ETD/ В пехлеви bālistān – връх, buland – възвишен. /ИС-ПРС/ В белуджи bohal, кашмирски, хинди-урду bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина. Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе – високо място, uæliаumæ – висок връх. /ОРХ/ Редукцията на началното „б” и прехода му във „в” или „у” е типично за осетинския език. В алтайските езици понятието планина се изразява с различни корени. Старостин посочва също протоалтайското *biuge, тюркското *bögür, монголското *bögerüg, тунгусоманчжурското *bug, корейското *pàhoi, японски *bэ – скала, хълм. /S-AE/ Бадахшан според В.Бартолд посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. М.Поло посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан. Етимологията е Балахшан се обяснява аналогично на Балкан, от bal – висок и авестийското šaiiana, χšaiana – страна, което обяснява прехода Балкан-Балахшан, Балкан е идентично с изходната тохарска форма, а Балахшан е иранизирана. При прабългарите се е запазило изконното тохарско звучене на думата, вкл. на втората част с начално „к”, докато в осетински страна е han и би трябвало да очакваме „балхан” , каквото е названието на двата малки хълма в Източното Прикаспие – Голям и Малък Балхан. Източник: protobulgarians.com

5-ти септември 1969 год.

Строителството на обект „Удвояване на ж.п. линията София – Мездра“ започна през четвъртото тримесечие на 1958 год. с отпочване на временното строителство на становете в Лакатник, Оплетня и Левище, което продължи и през 1959 год.

През 1960 год. започна изграждането на временното строителство на становете в участъци Томпсън, Своге, Желен и Рибарска хижа. През същата година бяха завършени и пуснати в експлоатация първите 27.960 км удвоени участъци с обща дължина 16.910 км.

През 1962 год. бяха завършени и предадени в експлоатация нови удвоени участъци с обща дължина 13.513 км, в това число отсечките Курило – Владо Тричков, Томпсън – Своге и Нова гара Оплетня – стара гара Оплетня.
В 1963 год. бе завършена и предадена отсечката Владо Тричков – Реброво и Церово – Бов с обща дължина 7.825 км.

През 1964 и 1965 год. започна извършване на строителство по отсечките Ребърково – Мездра и Лютиброд – Ребърково, като през 1965 год. бе предадена в експлоатация отсечката Ребърково – Мездра, дълга 6 км, а през 1966 год. бе окончателно завършена и предадена отсечката Лютиброд – Ребърково, дълга 3.945 км.

През 1967 год. започна строителството по последната отсечка Черепиш – Лютиброд, дълга 2 км, която в момента се предава в редовна експлоатация и с която окончателно завършва удвояването на особено важната за народното ни стопанство железопътна линия София – Мездра с обща дължина 88 км.

Общата дължина на този сложен за изпълнение обект през силно пресечени терени е 88 км със 17 междугария. През време на строителството бяха изпълнени 16 бр. тунели с обща дължина 2700 м, 30 бр. мостове с обща дължина 2000 м, голям брой водостоци, подпорни стени, административни и жилищни сгради и над 2,300,000 куб. м. предимно скални изкопи, без прекъсване експлоатацията на съществуващата единична ж.п. линия.

През време на строежа взеха участие над 5000 работници, техници и инженери.

Тази стара картичка привлече вниманието ни благодарение на скалите на преден план, които ни заприличаха на тези при Черепиш в дефилето.  И не бяхме сбъркали. Неизвестният планинар е заснет през първата половина на миналия век.

В по-близък план се вижда, че снимката предоставя един забележителен ракурс към Ритлите с виещата се жп линия и стария мост при Лютиброд.

Тук сме се спрели накратко върху интересни факти за река Искър, чийто природни дадености и стопанско значение несъмнено са един от факторите за успешното развитие на Мездра като селище. Написаното в основната си част е извадка от пътеводителя „По река Искър“, издаден от „Медицина и физкултура“ в София през 1961 год. с автори М. Георгиев, М. Диков и Ем. Милчев. Град Мездра се е разпрострял амфитеатрално на левия терасиран бряг на река Искър на 219 м надморска височина при нейния изход от старопланинския пролом, където между хълмовете в Искъра се вливат реките Моравешка и Боденска.

Искър е най-дългата наша река и най-старата на Балканския полуостров. От кристално бистрите рилски езера до тихия бял Дунав в продължение на близо 400 км нейните води текат само в пределите на красивата ни родина. Нейната меридионална долина разкрива надълбоко строежа на младо нагънатите планини у нас. Сравнително лесната проходимост на долината е позволила прекарването на удобен железен и шосеен път, които свързват нашата столица с Дунавската равнина и Рила планина.

В дългия път на реката тя ту бързо лъкатуши из проломи, ту проблясва като сребриста лента и забавя течението си в равните полета. От изворите до устието си реката преминава през 4 пролома и 4 полета.

Изворната област на река Искър обхваща високия регион на Рила. Нейното начало са така наречените Искрове – Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. Сливането на тези буйни планински реки в една става малко преди навлизането на Искър в късия Дервишки пролом. Той отделя полетата на Черни Искър и Бели Искър (Говедарското и Белоискърското) от Самоковското поле.

След Софийското поле, където реката значително забавя своето течение, тя навлиза в Искърския пролом при село Курило. Грандиозността, мащабите и красотата на този старопланински пролом го отличават от всички останали проломи у нас. Нещо повече, той се отличава рязко от останалите проломи на река Искър. Затова именно той от четирите е известен под името Искърски.

Старопланинската верига в района на дефилето е разделена на дялове, носещи имената Ржана планина, Голема планина, Софийска планина, Мала планина, Понор, Козница, Врачанска планина. Добре обособеният карстов масив на Врачанската планина я отличава рязко от съседните на нея дялове на Стара планина. Широкото и неориентирано било е осеяно с много валози (затворени понижения) и отделни уединени върхове-твърдици. Между тях се издига и първенецът на Врачанския дял – връх Бегличка могила (1458 м).

В геоложко отношение долината на река Искър обхваща части от 7 различни по произход и развитие тектонски единици. Това са почти всичките морфотектонски области в нашата страна, проследени от юг към север. Редуват се последователно: Тракийско-Македонският масив с Рила планина, Преходната област със Самоковската котловина, Средногорието с планините Плана и Лозенска, Задбалканските котловини със Софийската котловина, Стара планина, Предбалканът и Дунавската равнина. Тяхното простиране от запад към изток е позволило проломяването им от юг към север от реката.

Искър е единствената рилска водна артерия, която не влиза в състава на беломорския воден басейн. Тя не се отправя нито на юг – направо към Бяло море, нито на изток към своята по-голяма посестрима река Марица. Нейните води целеустремено през полета и проломи се отправят към един от най-големите черноморски притоци – река Дунав. Тук неволно изниква въпросът – на какво се дължи това изключение. Защо река Искър е била принудена на такова голямо разстояние да се всича и да преодолява на север от Рила три планински прегради – Средногорската, Старопланинската и Предбалканската? При едно по-внимателно вглеждане дори в една обикновена стенна географска карта на нашата родина не е трудно да се долови продълговатият от юг към север простор на нейния водосборен басейн. Паралелно на него се открояват водосборни басейни с посока на водните артерии било към юг и север, било към изток и запад. Всичко това говори за великото и неповторимо творение на природата, за грандиозния геоложки профил в снагата на Рила, през гънките на Средногорието, Стара планина, Предбалкана и плочестата структура на Дунавската равнина. В течение на милиони години река Искър е била принудена да дълбае твърдата скалиста гръд на планинските прегради. И все пак остава открит въпросът, как е успяла да извърши тя тази огромна скулптурна дейност – да издълбае такава дълга и дълбока в някои райони долина с разнообразни и дивно красиви форми.

Трудно е да си представим мащабните процеси на формиращата се земна повърхност в онова безкрайно далечно време отпреди милиони години. Именно многократни тектонски издигания и затишия, заедно с непрекъснатата проява на външни процеси са създали условия за полициклично развитие на релефа. Това от своя страна е довело до формирането на етажиран релеф, до образуването на многобройни възвишения и заравнености. Вследствие на интензивното тектонско издигане на Рила планина и появилите се ледници, чиято рушителна и акумулационна дейност превръща планинските форми в циркуси, се формират изворните области на Искъра. От тръгването си в издигналата се Рила планина, искърските води са текли все на север. По на север те трябвало да преодоляват след време отново планински прегради, като това е станало главно в ония места, където са се проявили дислокационни тектонски линии. Там ерозионната дейност на река Искър е действала като трион в снагата на планинските бариери. Всичко тогава е ставало в поредици от бавни издигания, затишия, и усилена тектонска дейност, при която планинските прегради са препречвали пътя на искърските води. В тези моменти, спирайки течението на Искър, планинските прегради са спомагали за образуването на големи сладководни езера. Течението на реката е образувало многоликия и вълшебно красив релеф, който наблюдаваме и днес.

В Интернет попаднахме на живописна стара картичка, изобразяваща скалните образувания Ритлите. Картината е пълна с живот:

Една съпоставка между няколко стари изображения показва промяната във вида на Ритлите от пълната липса на растителност между скалите, през плавната й поява, та до избуяването й в наши дни. Интересно на какво се дължи пълната липса на растителност в първото от трите изображения?

Дали се дължи на старата крепост и нейните зидове, някога свързани с каменните грамади на Ритлите? Или пък на изграждането на жп линията, минаваща в подножието на скалите?  Несъмнено една от загадките на това място!

Вестник „Прогрес“ в бр.93 от 1897г. пише:

Новооткритата линия София – Роман е дълга 108 кл. и струва на държавата 23 милиона лева, или повече от 200,000 л. километра. Като се вземе предвид, че за да се прокара тази линия трябвало е да се направят 355 моста от 6 до 90 метра и 22 тунела, от които най-големият е този при Корилово (442 м); а дължината на всичките заедно е 3980 м, излиза, че линията е много ефтена. Тази линия пресича 11 пъти река Искър и минава през едни от най-живописните местности на България.

Една от най-големите български реки пресича дивния Балкан по невероятно красив път! Прекосяването с влак на Искърското дефиле е запомняща се среща с българската природа. Доста е вероятно да се зачудите пред самите себе си откога не сте се удивлявали така дълго на нещо толкова хубаво!

Тук събрахме на едно място няколко снимки от старите печатни издания, уловили интересни моменти от пътя през дефилето.