Долна Кремена

Из списание „Слънце“, май 1920 г.
Автор: Ив. Йорданов
Изданието е сканирано от Националната библиотека

title

Долна Кремена е голямо, чисто българско село, което брои около 250 къщи. Отстои 19 км източно от Враца и 3 км северно от гара Мездра. През средата на селото тече Кременската бара, която го дели на северна и южна част. Барата извира из една пукнатина в скалата при горния край на село Горна Кремена, далече 1 км от първото село. Пукнатината се нарича езеро без да се събира каква и да е вода там. Изглежда, че тия села не са били грабени от кърджалийски и арамийски орди. Това личи от следната песен:

Стоян Петкани говори:
„Кани се село да бяга;
я речи, либе, на ваште,
на едно село да идем!“…
Време за сговор не трая:
Петкани баща побегна
в голямо село Кримена;
Стояну баща побегна
в голямо село Борован (Христом. Пеев I, 164)

От де иде името Кремена, не може да се узнае положително. Едни мислят, че то иде от кремек, кремък, а други от цветето крем. Първото мнение, и по-правдоподобното, при все че няма татък скали кременови, както е в близкото село Мраморен няма наоколо мрамор. Второто мнение не може да се подкрепи от името на цветето крем, защото тук то се нарича крин, в Горна Кремена крен, во Влашко село крим. Обаче защо в горната песен името на селото е Кримена? Най-вероятно е да иде името Кремена от някое личнo име Кремен или Кремена.

Селото ще е твърде старо, понеже има една стара черква „Св. Николай“. По стил и по направа тя ще е от края на Второто българско царство, или от началото на турското владичество. Съзидана е от недялан камък, хоросан с дребен пясък и взидани дървета в стените тъкмо както са правени и старите търновски църкви. Отвътре тя е още по-интересна: прилича на полутъмен тунел със сводообразен таван, като оставим настрана новата пристройка, която е от 1874 г. Старата сграда е тъй попукана, че енорияшите се отказали от всяка поправка. Извътре е изографисана изцяло. Имало е стари книги, които били отнесени от някой си врачанец Тодораки Хаджийски (Тошев) без да се знае що е станало с тях. Един гръцки надпис на камък, що служил за певница, се пази в Софийския народен музей. Друг надпис в основата на каменния свещник гласи НИКО. Някоя ръка сякаш се мъчила да изтрие тия букви. Преданието смята, че църквата била още от латинско време.

Край селото, до шосето Мездра – Тишевица, се издигат два големи бряста, а под тях два камъка, които образуват нещо като стол. Тук селяните излизат със свещеника, когато имат да се извършат някои треби за дъжд, плодородие и др. Известен е обичаят у немци и словени, да се молят и принасят жертви под дървета. На особена почит у словените били дъбът, брястът и липата. В пространно житие на св. Кирила се говори, че последният отсякъл свещеното дърво, под което „фулският народ“ в Крим правел своите жертви. Може да са били тия фулци от словенско или от немско потекло. Такъв обичай и досега се наблюдава у много словенски села и градове.

От лява страна на шосето за Мездра, речи успоредно, лежи Сърнин дол. В горния му край и досега извира гюр вода от едно непокрито кладенче. Името му е Царев кладенец. Наричало се така, понеже водата му била най-добра от всички извори наоколо. Това обаче е малко вярно, понеже има по-хубава вода, която тече през стар римски водопровод за древното селище при Мездра; тя е хваната за фабриката на Балабанова.

Изворът се нарича Бадинец. Според думите на Ст. Балабанов, открит е съвсем случайно. Преди няколко години баща му отишъл да обиколи имотите си. На едно място срещнал голяма змия, от която се уплашил и паднал в несвяст. Като дошъл на себе си, дочуло му се да шурти вода. После разкопават, откриват канала и водата отвеждат във фабриката. Според едно предание, някога си, кога съществувала Мездренската крепост, станала битка около мястото на Царев Кладенец. Царят бил убит или ранен, или слязъл да пие вода от извора (това разказвачът Хр. Мишков от Д. Кремена, 65 годишен, книжовен, не помни добре). От тогава си добил името изворът. Убитите войници били отнесени и погребани на хълма, дето сега са кременските лозя. Сега това място се нарича Гроба.

Известно е от историята, че цар Иван Шишман воювал с турците и се бил нейде около Никопол и Самоков, дето вероятно и загинал. За да се отиде от Никополско в Самоковско, най-къс и добър път е през Мездра, Орхане и Арабаконак. Вероятно, въпросът е за някоя битка, що имал Шишман с турците по тия места.

Уредникът на Народния Музей, г. Мутавчиев, откри в с. Божица, Орханийско, каменен надпис, който гласи: „Ас севаст Огнен бих при цари Шишман кефалия и много злопатих. Вто отвреме турци воювах. Аз са дръжах (благо) ве(рнаго) Шишмана цре“. А отстрани е казано: „Ас, (Др(аго)ми)р писах“. (Виж в. „Зора“, бр. 37 от 26.06.1919 г.). Този надпис доказва, че наистина тук са ставали битки между турци и българи, като се облегали последните на редица крепости както Мездренската, „Градище“ около Божица и др.

Не по-малко интересно е и друго предание. На изток от Царев кладенец се намира една кръгла и тинеста локва, не по-голяма от четвърт декар. Нарича се Мезюва бара. Казват, че там бил убит турчин Мезю, от което носи и името си. Много често нощем от локвата излизало куче, което вървело пред колата на пътника, заблудявало го в пътя и изчезвало. Според трето предание, някога си на това място имало дупка, от дето извирало много вода, та се образувала голяма бара. Тук живеел воден бик, който излизал да се бори със селските говеда, та ги всякога прогонвал. Не можело жива душа да се мерне по това място. Случило се еднаж, та един бик надвил това чудовище, което се скрило в дупката и никога вече не се показало. Четири деня след това текло от там кръв и вода (записано от ученика Андрей Андреев от същото село).

През турско време Долна Кремена си била пак чисто българско село. Имало само един турчин, който владеел воденицата между двете Кремени. Сега живеят в селото около десет къщи мохамедани цигани, които се занимават с железарство. Носията и нравите им са като у българите. Мъжете носят калпаци, а жените сукмани и вълненици. Фереджето и шалварите им са непознати. Типът е слабо цигански. Не знаят ни турски, ни цигански, а говорят чисто Кременско наречие. По всяка вероятност произхождат от смеса на помаци с чисто турски цигани, докле най-после последните изгубили език и пр. По надгробните им плочи личат чисто български надписи. На джамия не ходят, ходжи не ги спохождат. Венчават се като изпращат на ходжата по една дреха; тоя им чете и обредът се свършва.

Кременчани спадат към чернодрешковците (торлаци), както и околното население. Мъжкото облекло е: потури, чието дъно понякога се спуща педя над земята; риза, над нея елек и калпак. Женското облекло е зимно и лятно: лятното е дълга бяла риза без дантели, вълненик и престилка. Вълненикът е червен четириъгълен плат, който се сдипля и се запасва отзад на кръста. Тежи няколко килограма. Зимно време е заменен със сукман от чер вълнен плат, без ръкави и отворен на гърдите. По краищата личи везба от цветна коприна и сърма. Населението в сравнение с околната среда е доста въздигнато, както стопански, така и умствено. Затова най-вече спомагат обширната мера и трикласното училище, което съществува доста от рано. Сеят най-вече житни растения, цвекло, и отглеждат буби. Говорят ъ-наречие, т.е. казват гъби, къща, дъб, а не габи, каща, даб, както говорят по-южните села. Преобладава светлият комплекс: бяла кожа, руси или кестеняви коси, светли очи. Жените са предимно руси и стройни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s